Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. за книгата на доц. д-р Албена Кехлибарева "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. 

                        за   книгата на проф. д-р Албена Кехлибарева 

                       "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

(Издание на издателство "Водолей", 2017) 

Книгата е посветена на тема, с която авторката доц. д-р Албена Кехлибарева е тясно свързана като изследовател  и интерпретатор. Интересът й към немската художествена песен на 19-ти век - жанра на Lied, е уникален за българската музикална наука и вокална практика у нас. На него авторката е посветила поредица от текстове, сред които и обемното монографично изследване "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" (2015). Авторката си поставя трудната задача да осветли непознати или малко познати на българския читател страници от музикалната история, да провокира активен интерес към това творчество у нас, да приобщи младите изпълнители и слушатели към това изкуство. В тази посока на интереси е и насочването й сега към темата за Макс Регер и неговата духовна органова песен.

Доц. д-р Албена Кехлибарева се опира на авторитетни изследвания върху музиката и полифонията на Макс Регер, проследявайки интереса към творчеството му сред композитори (Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит), музикални теоретици и интерпретатори. Същевременно авторката навлиза в територията на "Das Orgellied", на която са посветени само отделни специализирани изследвания в световната литература. В дългогодишните й занимания с тази материя, която е преживяна и осмислена и в нейния богат интерпретаторски опит, тя достига до същностни наблюдения, които аргументира в своите анализи.

Обяснимо, патосът е насочен преди всичко към българския читател. Доц. д-р Албена Кехлибарева проследява различните обективни причини, които обясняват дългото отсъствие на музиката на Макс Регер от концертния афиш у нас, и приноса на българските музиканти за вписване на неговото творчество в съвременния музикалнокултурен контекст у нас. Както тя подчертава, докато интересът към органовата музика на Регер в България е свързан с органостроенето и развитието на органовото изкуство у нас, песенното му  творчество е "огромен Космос, в който се преливат една в друга границите на късния романтизъм с френския импресионизъм, на необарока с неокласицизма, като над всичко остава непреходната любов към човека".

Притежавайки широки познания, познавайки основната литература, свързана с темата в исторически, философски, музикалнотеоретичен, поетично-литературен и интерпретационен контекст, доц. д-р Албена Кехлибарева проследява: историята на жанра, творческия принос на най-изявените Регерови възпитаници за популяризацията на неговата музика, характерните особености на творчеството на Макс Регер и органовата му духовна песен в програмите, включително в България, следите на Регеровата песен в музиката на 20-и век и в творчеството на съвременни български композитори и т.н.

Текстът привлича и със своя емоционален патос. Като изпълнител с десетилетен опит в сакралната музика и в жанра Lied и като изследовател доц. д-р Албена Кехлибарева убеждава читателя в необходимостта да познава творчеството на Макс Регер. Дълбочината и силата на неговата музика разкриват съдържателни пространства, които и днес са актуални като духовни културни ценности.

 

 Проф. Eлисавета Вълчинова-Чендова, д.н.