Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева
Рецензия от Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н., за дисертационния труд на доц. Албена Кехлибарева/за придобиване на степен "доктор"
(първоначална публикация - неделя, 20 септември 2015 г.)
СТАНОВИЩЕ
от проф.
Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, д.н., НБУ
за дисертационния труд на
ДОЦ.
АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА КЕХЛИБАРЕВА-СТОЯНОВА
на тема
„НЯКОИ
ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА
НА „LIED“ ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА –
ХІХ
И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК
за присъждане на образователната и научна
степен „доктор“,
професионално
направление 8.3. Музикално и танцово изкуство
Още
с формулирането на темата доц. Албена Кехлибарева насочва вниманието към пространството на художествения жанр „Lied” в епохата на Романтизма и постромантизма и специфичните
за него интерпретационни особености, свързани с естетически и
музикалнотехнологични проблеми. Обособяването и развитието на жанра е
аргументирано в широк исторически и културологичен контекст.
Доц.
Кехлибарева е сред малкото у нас музиканти тясно свързани с жанра „Lied”. Певица
и пианистка, доц. Кехлибарева има респектиращ актив от концертни изпълнения и
звукозаписна дейност в България, Германия, Австрия, в страни с отношение към
тази музика и култура. Тя успешно се стреми да приобщи българския слушател и
изпълнител към нея – и особено младите хора!, както с артистичните си изяви, така
и с инициирането на разгърната образователна педагогическа и обществена дейност.
Проектите й са насочени и към по-широк кръг участници и слушатели. Доц.
Кехлибарева се откроява със своята многостранна и задълбочена хуманитарна
нагласа и информираност, съчетана с естетско отношение към езика (а немският
език е езикът на „Lied”), към поезията и литературата. Като неин научен
ръководител високо оценявам постигнатия резултат и специално й благодаря за
съдържателния и ползвотворен диалог, който имахме през тези години.
В
този си вид текстът на дисертационния труд е единен тематично и монографично завършен.
(Първият му вариант, който обсъждахме, беше по-обемен.) Както е посочено в
автореферата, точно резюмиращ съдържанието, дисертацията
се състои от 323 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11
копия от ръкописи. Трудът е структуриран в пет глави, съответно с подглави, които конкретизират проблематиката,
увод, заключение и приложение (Списък на
селекционирани студийни записи от Фонда на Българското национално радио с
отношение към дисертационния труд). Библиографията е
респектираща, включва общо 255 заглавия: 229 печатни и
интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 на латиница; 18
дисертационни труда на кирилица и 8 – на латиница. Използвани са: 119
препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и
издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Ползваната литература – сама тя е приносна за музикалната
ни наука!, е подложена на задълбочен коментар, авторката категорично изказва
своето мнение, при това го заявява убедително, позовавайки се и на собствения
си опит на интерпретатор, както и на богатите си впечатления от художествени
реализации на други изпълнители в чужбина и в България.
Логично
в първа глава се изяснява понятийният апарат, свързан
с „Lied” (“Kunstlied“), а
именно „Kammemusik” и „Kammersänger”, а във втора подглава се проследява историческото формиране на жанра чрез трите пътя, довели до обособяването му: духовният път – сакралната музика; светската музика (от операта до инструменталната музика
на XVIII и началото на XIX век) и фолклорните
певчески форми. Естетико-историческият преглед на „Lied“ през целия
XIX век в глава втора e изведен чрез най-значимите и знакови
творби за жанра и техните създатели, довели до пълната му самостоятелност от другите
сценични изкуства. Въведени са имената на
десетки творци, много от тях непознати (посочените кратки данни като допълнение
към текста са с енциклопедична стойност), ценни са изводите в анализите. Във втората
подглава, посветена на метафоричното значение на
„ключовата дума“ в образността на вокалната форма „Lied“, и в третата, разглеждаща естетическата приемственост
по отношение на фразировката при виенския класицизъм, предаващ някои
естетически норми в Ранния
романтизъм в началото на XIX век, и
проявлението на тези норми (в случая на фразировката) през следващите епохи, доц. Кехлибарева достига да важни и много интересни
наблюдения, които са ключ за бъдещите изследователи на темата и за интерпретаторите
на тази музика. В този смисъл четвъртата подглава, посветена на пеенето на определен език и
пеенето на немски език като израз на висша поетична еманация, е много важна като наблюдения, има и практическа
насоченост.
Третата и четвъртата глава са посветени на двама композитори, емблематични за
жанра: Хуго Волф и Макс Регер. Включените подглави насочват към нови посоки на разглеждане на песенното им творчество
и музиката им като цяло. Направени са важни изводи. Например при Волф, че „поезията става причина „Lied”
да се отдели от операта и от концертната ария, имайки безспорните доводи: от
операта – защото самата „Lied” носи минимализирана оперна драматургия; от
оперната ария, защото именно чрез тази минимализация и чрез поезията, „Lied” е
издигната още веднъж в смисълa на висша поетична еманация“. При Регер са изведени и причините за непопулярността на музиката му и на соловите му песни в България. В анализите доц. Кехлибарева достига до оригинални
наблюдения като „скрития феномен на Волф“ за осемте еднакви тона, които
отправят и към интересни разсъждения, свързани с композиторското творчество по
принцип.
Особено
интересна за мен е пета глава, посветена на корелацията
слово – музика и изведените степени на „инструментация“ на песента
до проявлението на процеса „симфонизация“ на песента, аналогично както и
„лидеризация” на симфонията“.
Заключение: Поставените цели в дисертационния труд,
свързани с разглеждането на темата от изпълнителската позиция, са блестящо постигнати. Текстът е иновативен както със
своята тема, така и с нейното разглеждане и направените изводи, важни за
музикалната ни наука и за бъдещи музикологични изследвания (не само в контекста
на интерпретационните проблеми) Важен е и за изпълнителите и педагозите. Той е
интересен и за музикалния почитател с вкус към тази музика и препоръчвам
неговото издаване като книга.
Ще
завърша с прекрасно формулираното в увода убеждение на авторката: „Задачата
на всеки музикант и артист е търсенето на универсума като истинност в прочита
на художествената творба“. В търсенето на мисловния
космос доц. А. Кехлибарева въвежда богат и недотам познат за нас художествен
контекст, преосмислен и проследен през аргументираните й критерии за творческа
истинност.
Убедено препоръчвам да бъде присъдена на доц. Албена
Георгиева Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен ‚доктор“,
професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство.
София,
22 август 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар