Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. за книгата на доц. д-р Албена Кехлибарева "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. 

                        за   книгата на проф. д-р Албена Кехлибарева 

                       "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

(Издание на издателство "Водолей", 2017) 

Книгата е посветена на тема, с която авторката доц. д-р Албена Кехлибарева е тясно свързана като изследовател  и интерпретатор. Интересът й към немската художествена песен на 19-ти век - жанра на Lied, е уникален за българската музикална наука и вокална практика у нас. На него авторката е посветила поредица от текстове, сред които и обемното монографично изследване "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" (2015). Авторката си поставя трудната задача да осветли непознати или малко познати на българския читател страници от музикалната история, да провокира активен интерес към това творчество у нас, да приобщи младите изпълнители и слушатели към това изкуство. В тази посока на интереси е и насочването й сега към темата за Макс Регер и неговата духовна органова песен.

Доц. д-р Албена Кехлибарева се опира на авторитетни изследвания върху музиката и полифонията на Макс Регер, проследявайки интереса към творчеството му сред композитори (Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит), музикални теоретици и интерпретатори. Същевременно авторката навлиза в територията на "Das Orgellied", на която са посветени само отделни специализирани изследвания в световната литература. В дългогодишните й занимания с тази материя, която е преживяна и осмислена и в нейния богат интерпретаторски опит, тя достига до същностни наблюдения, които аргументира в своите анализи.

Обяснимо, патосът е насочен преди всичко към българския читател. Доц. д-р Албена Кехлибарева проследява различните обективни причини, които обясняват дългото отсъствие на музиката на Макс Регер от концертния афиш у нас, и приноса на българските музиканти за вписване на неговото творчество в съвременния музикалнокултурен контекст у нас. Както тя подчертава, докато интересът към органовата музика на Регер в България е свързан с органостроенето и развитието на органовото изкуство у нас, песенното му  творчество е "огромен Космос, в който се преливат една в друга границите на късния романтизъм с френския импресионизъм, на необарока с неокласицизма, като над всичко остава непреходната любов към човека".

Притежавайки широки познания, познавайки основната литература, свързана с темата в исторически, философски, музикалнотеоретичен, поетично-литературен и интерпретационен контекст, доц. д-р Албена Кехлибарева проследява: историята на жанра, творческия принос на най-изявените Регерови възпитаници за популяризацията на неговата музика, характерните особености на творчеството на Макс Регер и органовата му духовна песен в програмите, включително в България, следите на Регеровата песен в музиката на 20-и век и в творчеството на съвременни български композитори и т.н.

Текстът привлича и със своя емоционален патос. Като изпълнител с десетилетен опит в сакралната музика и в жанра Lied и като изследовател доц. д-р Албена Кехлибарева убеждава читателя в необходимостта да познава творчеството на Макс Регер. Дълбочината и силата на неговата музика разкриват съдържателни пространства, които и днес са актуални като духовни културни ценности.

 

 Проф. Eлисавета Вълчинова-Чендова, д.н.

ПАРАЛЕЛНИ ВРЕМЕНА - Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016

П А Р А Л Е Л Н И   В Р Е М Е Н А

 Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016 

 

В идеята за цикъл от 8 вокални рецитала, който ще бъде осъществен за един по-голям период от време от доц. д-р Албена Кехлибарева, са "паралелните светове", които могат да бъдат открити в музиката на композитори от различни епохи. В основата на започнатия им диалог е отношението към тяхното време като индивидуално ценностно разбиране за съвременно изкуство. Интересите на Албена Кехлибарева към жанра Lied - художествената песен от ХІХ век, и неговото претворяване в музиката на ХХ и ХХІ век е свързан с дългогодишни проучвания и теоретични изследвания, и с повече от 30-годишна успешна концертна и звукозаписна дейност в България, Австрия, Германия и други страни. Отношението й към тази музика е подчинено на стремежа към задълбочен философски и интерпретаторски прочит, постигнат чрез вокална и клавирна реализация на творбите - Албена Кехлибарева е уникална за изпълнителската практика симбиоза на певица (мецосопрано) и пианистка. В концертите й е включена и мултивизия с превод на текстовете и друг илюстративен материал, която познавателно допълва програмите й. 

Първият концерт се състоя в залата на Съюза на българските композитори. Вторият органично се вписа в тритепредставителни за НБУ изяви - Празничен концерт на Камерата Орфика, солист проф. Марио Хосен, гост-солисти Рафаели Малоци (виола) от Италия и Стефания Янкова (виола), и участия на студенти и преподавателиот департамент "Музика" в мащабната инициатива на Софийската филхармония "Обичам българската музика" (3 март) - в нея доц. Кехлибарева представи песни от проф. Димитър Христов, д.н., доц. д-р Георги Арнаудов и други български автори. 

Акцент в концерта по мултивизия на Стоянила Стоянова бе песенното творчество на Макс Регер (100 години от смъртта му) - един от гениалните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век, познат в Българияпреди всичко с органните си творби. Макс Регер (заедно с Хуго Волф) е един от предпочитаните от Албена Кехлибарева автори.С подбора и интарпретацията на Регеровите песни - пет, изпълнени в началото и пет - в края на концерта, а сред тях 6 български премиери - Кехлибарева очерта вълнуващия свят на музиката му, запечатала късноромантичния патос, изпълнена с драматизъм и с контрастни настроения, преливащи в съкровената лирика, същевременно обърната към следващите десетилетия като естетика и музикален език, и влизаща в спецефични диалози с вокалното творчество на четирима съвременни композитори, трима от които тясно свързани с Нов български университет.

Творчеството на известния австрийски композитор Райнер Бишоф (Доктор хонорис кауза на   Н Б У) е познато у нас преди всичко с изпълнения на негова оркестрова и камерноинструментална музика. Цикълът от шест поеми за алт, виолончело, пиано и челеста "Една година в кулата с Хьолдер" по Фридрих Хьолдерлин, оп. 44, прозвуча за първи път на българска сцена в интерпретацията на Албена Кехлибарева, Димитър Тенчев - виолончело и д-р Златка Ангелова - пиано и челеста. Написан е през 1996, същата година е отпечатан в Doblinger Verlag. Философията на Хьолдерлин кореспондира с творческата нагласа на Райнер Бишоф и неговия музикален език, основан на додекафоничната техника. Иносказателната образност, в случая в сменящите се природни картини като израз на житейския кръговрат, е постигната чрез трансформация на серийни модели. За композитора те имат философски основания. Свързан с идеята на виенската Neue Musik, той конструира различни пространствени фигури като израз на различни житейски и духовни модели, а омузикаленият текст е смислово експресивната линия, която е вплетена в инструменталния звук. В концерта прозвуча и неговата творба за соло цигулка "Хава Нашира" - поетично разгърната от проф. Марио Хосен инструментална пиеса върху еврейска религиозна песен.

И един своеобразен красив реверанскъм виенската музика през първите десетилетия на ХХ век - песента "Самотен гълъб" от Кирил Илиевски, по стихове на Крум Пенев, посветена на Албена Кехлибарева през 1980 г. от младия тогава композитор.

Двете песни по стихове на Пейо Яворов - "Дъжд" и "Живот в живота", из триптиха "Шепот насаме", Георги Арнаудов композира през 2011 г. Създаден е по известния едноименен Яворов поетичен цикъл, написан през 1907 г. и издаден през 1910 г. в "Подир сенките на облаците". Оригиналът на триптиха е за сопран, цигулка и пиано, редакцията за мецосопрано и пиано е на Албена Кехлибарева. Чрез песните на Георги Арнаудов тя разкри един друг свят, емоционален, но по-деликатен като художествен изказ. Композиторът следва вътрешната музика на Яворовата поезия (която отбелязват всички негови изследователи). Усещаме я в изграждането на формата, в изчистената и изваяна мелодична линия, определена от красотата на поетичния ритъм и динамиката на стихосложението. 

В песните на Димитър Христов Албена Кехлибарева разкрива ярка неоромантична образност. Композиторът пише своите два цикъла за сопран и пиано по текстове на Пенчо Славейков през 1981 г. Избраните три песни от тях - "Во стаичката пръска аромат", "Насреща ми седеше ти", "Виж, отърси чело бяло" отново адаптирани за мецосопрано и пиано от Албена Кехлибарева, оформят музикална трилогия от песенни миниатюри, посветени на любовта. Следвайки света от чувства в Пенчо-Славейковата словестност, Димитър Христов създава свой изразителен песенен модел с графични релефни мелодични линии, очертани от наситени различни реторически фигури и игра на динамични нюанси във вокалната и клавирната партия. 

Концертът, проведен в представителната за столицата ни сграда на Музея за история на град София, предизвика интереса на професионалната публика. Идеята да бъде изнесен в това ново музикалнокултурно пространство открива възможности за различни интересни проекти.

     Проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н.                                                                   

Списание "Университетски дневник", Брой 15/2016

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Рецензия от Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н., за дисертационния труд на доц. Албена Кехлибарева/за придобиване на степен "доктор"

(първоначална публикация - неделя, 20 септември 2015 г.)

 

СТАНОВИЩЕ

от проф. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, д.н., НБУ

за дисертационния труд на

ДОЦ. АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА КЕХЛИБАРЕВА-СТОЯНОВА

на тема

„НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА –

ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен „доктор“,

професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство

Още с формулирането на темата доц. Албена Кехлибарева насочва вниманието към пространството на художествения жанр „Lied” в епохата на Романтизма и постромантизма и специфичните за него интерпретационни особености, свързани с естетически и музикалнотехнологични проблеми. Обособяването и развитието на жанра е аргументирано в широк исторически и културологичен контекст.

Доц. Кехлибарева е сред малкото у нас музиканти тясно свързани с жанра „Lied”. Певица и пианистка, доц. Кехлибарева има респектиращ актив от концертни изпълнения и звукозаписна дейност в България, Германия, Австрия, в страни с отношение към тази музика и култура. Тя успешно се стреми да приобщи българския слушател и изпълнител към нея – и особено младите хора!, както с артистичните си изяви, така и с инициирането на разгърната образователна педагогическа и обществена дейност. Проектите й са насочени и към по-широк кръг участници и слушатели. Доц. Кехлибарева се откроява със своята многостранна и задълбочена хуманитарна нагласа и информираност, съчетана с естетско отношение към езика (а немският език е езикът на „Lied”), към поезията и литературата. Като неин научен ръководител високо оценявам постигнатия резултат и специално й благодаря за съдържателния и ползвотворен диалог, който имахме през тези години.

В този си вид текстът на дисертационния труд е единен тематично и монографично завършен. (Първият му вариант, който обсъждахме, беше по-обемен.) Както е посочено в автореферата, точно резюмиращ съдържанието, дисертацията се състои от 323 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11 копия от ръкописи. Трудът е структуриран в пет глави, съответно с подглави, които конкретизират проблематиката, увод, заключение и приложение (Списък на селекционирани студийни записи от Фонда на Българското национално радио с отношение към дисертационния труд). Библиографията е респектираща, включва общо 255 заглавия: 229 печатни и интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 на латиница; 18 дисертационни труда на кирилица и 8 – на латиница. Използвани са: 119 препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Ползваната литература – сама тя е приносна за музикалната ни наука!, е подложена на задълбочен коментар, авторката категорично изказва своето мнение, при това го заявява убедително, позовавайки се и на собствения си опит на интерпретатор, както и на богатите си впечатления от художествени реализации на други изпълнители в чужбина и в България.

Логично в първа глава се изяснява понятийният апарат, свързан с „Lied” (“Kunstlied“), а именно „Kammemusik” и „Kammersänger”, а във втора подглава се проследява историческото формиране на жанра чрез трите пътя, довели до обособяването му: духовният път – сакралната музика; светската музика (от операта до инструменталната музика на XVIII и началото на XIX век) и фолклорните певчески форми. Естетико-историческият преглед на „Lied“ през целия XIX век в глава втора e изведен чрез най-значимите и знакови творби за жанра и техните създатели, довели до пълната му самостоятелност от другите сценични изкуства. Въведени са имената на десетки творци, много от тях непознати (посочените кратки данни като допълнение към текста са с енциклопедична стойност), ценни са изводите в анализите. Във втората подглава, посветена на метафоричното значение на „ключовата дума“ в образността на вокалната форма „Lied“, и в третата, разглеждаща естетическата приемственост по отношение на фразировката при виенския класицизъм, предаващ някои естетически норми в Ранния романтизъм в началото на XIX век, и проявлението на тези норми (в случая на фразировката) през следващите епохи, доц. Кехлибарева достига да важни и много интересни наблюдения, които са ключ за бъдещите изследователи на темата и за интерпретаторите на тази музика. В този смисъл четвъртата подглава, посветена на пеенето на определен език и пеенето на немски език като израз на висша поетична еманация, е много важна като наблюдения, има и практическа насоченост.

Третата и четвъртата глава са посветени на двама композитори, емблематични за жанра: Хуго Волф и Макс Регер. Включените подглави насочват към нови посоки на разглеждане на песенното им творчество и музиката им като цяло. Направени са важни изводи. Например при Волф, че „поезията става причина „Lied” да се отдели от операта и от концертната ария, имайки безспорните доводи: от операта – защото самата „Lied” носи минимализирана оперна драматургия; от оперната ария, защото именно чрез тази минимализация и чрез поезията, „Lied” е издигната още веднъж в смисълa на висша поетична еманация“. При Регер са изведени и причините за непопулярността на музиката му и на соловите му песни в България. В анализите доц. Кехлибарева достига до оригинални наблюдения като „скрития феномен на Волф“ за осемте еднакви тона, които отправят и към интересни разсъждения, свързани с композиторското творчество по принцип.

Особено интересна за мен е пета глава, посветена на корелацията слово – музика и изведените степени на „инструментация“ на песента до проявлението на процеса „симфонизация“ на песента, аналогично както и „лидеризация” на симфонията“.

Заключение: Поставените цели в дисертационния труд, свързани с разглеждането на темата от изпълнителската позиция, са блестящо постигнати. Текстът е иновативен както със своята тема, така и с нейното разглеждане и направените изводи, важни за музикалната ни наука и за бъдещи музикологични изследвания (не само в контекста на интерпретационните проблеми) Важен е и за изпълнителите и педагозите. Той е интересен и за музикалния почитател с вкус към тази музика и препоръчвам неговото издаване като книга.

Ще завърша с прекрасно формулираното в увода убеждение на авторката: „Задачата на всеки музикант и артист е търсенето на универсума като истинност в прочита на художествената творба“. В търсенето на мисловния космос доц. А. Кехлибарева въвежда богат и недотам познат за нас художествен контекст, преосмислен и проследен през аргументираните й критерии за творческа истинност.

Убедено препоръчвам да бъде присъдена на доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен ‚доктор“, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство.

София, 22 август 2015

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н