Проф. Павел Герджиков за Доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност 

                                СТАНОВИЩЕ

       на проф. Павел Герджиков за дисертационния труд  на

доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова на тема

НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА – ХIХ И

                             НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен "ДОКТОР"

Албена Кехлибарева е необикновено самобитна и много рядко срещаща се музикална изпълнителка – професионална певица и пианистка. Възпитаничка е на НМА „Панчо Владигеров“ с два факултета – вокален (проф.Ил.Йосифов) и инструментален – специалност пиано (проф.Лили Атанасова и проф.Ат.Куртев). Усъвършенства своето майсторство в Германия, Австрия, Италия, Норвегия при Елизабет Шварцкопф, Ян Партридж, Ерик Верба, Лоре Фишер, Ели Амелинг, Челестина Казапиетра и други. Повече от 25 години концертира много успешно като камерна, кантатно-ораториална певица и пианистка.

Албена Кехлибарева е изключително рядък случай в световната музикална практика на певец, съпровождащ сам своите изпълнения. Била е солистка на известни европейски симфонични и камерни оркестри и е осъществила много концертни турнета в Европа и Азия. Активно пропагандира съвременна българска музика, както у нас, така и на престижни международни форуми. Издала е над 20 CD и DVD продукции в български и чуждестранни звукозаписни къщи. В момента е доцент в департамент „Музика“ на НБУ.

Трудът (323страници) е структуриран в пет глави, увод, заключение и приложение – списък на селекционирани студийни записи от фонда на БНР с отношение към дисертационния труд.

Приех с удоволствие да бъда рецензент на дисертацията, преди всичко заради темата ѝ, която е в областта на вокалната камерна музика. Камерната музика, както е известно, заема съществено място в моя дълголетен творчески път.

Прочетох с много голям интерес труда. Подобни разработки, писани от действащи изпълнители, са рядкост не само в нашата, но и в световната музикално-теоретична практика.

Обект на дисертацията е пространството на жанра „Lied“. Пътьом ще отбележа, че съществува и понятието „Melodie“, както и че двете понятия не могат да обхванат цялата вокална музика за глас и инструментален съпровод от трубадурското canso и l’air de cour до съвременната песен, а в случая става дума за епохата на романтизма, постромантизма – ХIХ-ти и началото на ХХ-ти век. Като граница, при цялата условност на понятията, се счита предромантизма (този период има и други наименования) с композиторите, творили около 1770 г. – за „Lied“ и около 1840 г. за „Melodie“. Оттук нататък ще става дума само за „Lied“, тъй като авторката разглежда песенното творчество предимно (с малки изключения – напр. Григ) на немски композитори по текстове на немски поети или по текстове на поети от други националности, преведени на немски. Най-общо казано Албена Кехлибарева е в територията и естетиката на немския музикален и литературен романтизъм и постромантизъм.

Нямам намерение, пък и не е необходимо, да преразказвам съдържанието на отделните части – рецензентите сигурно ще ги анализират поотделно. Като автор на становище трябва да дам само обща оценка на труда. Все пак ще отбележа, че за мене лично особено интересни и с приносен характер са първа, трета и четвърта глава. Зад немногословното заглавие на първата се крие много сериозна разработка, в която се проследява хилядолетен културологичен процес в развитието на човешкото общество. Не познавам подобен текст в отечествената музикално-теоретична литература.

Третата глава е озаглавена „Хуго Волф и Lied“. Съгласен съм с докторантката, че (цитирам) „Едва ли има друг композитор, чийто живот и дело да принадлежат толкова цялостно, толкова всеотдайно и дълбоко на песента, на жанра „Lied“, както този на Хуго Волф (1860-1903)“. На този забележителен австрийски лирик се пада честта да завърши на границата на ХХ век дългия път на развитието на немско-австрийската „Lied“. За краткия си живот (умира на 43-годишна възраст в психиатрична клиника) Волф създава множество песни (367 на брой), които не само продължават традициите на романтичните песни на своите предшественици (Шуберт, Шуман), усилвайки в тях ролята на декламационно-речитативните елементи, но и обновява жанра по отношение на хармоничната изисканост и на грижливата разработка на клавирния съпровод. Вокалното му творчество е професионално и артистично коментирано и анализирано в трета глава. Надали в България има друг музикант, който така дълбоко и всеобхватно да познава песните на Волф като Албена Кехлибарева. Тяхното интегрално изпълнение не само в България, а в Германия, Австрия и Холандия е истински художествен героизъм.

Много интересни и верни са разсъжденията за лайтмотивната техника в контекста на Волфовата речитативност и кантилена, както и за съотношението на вокалната и клавирна партия.

Ще отбележа и още нещо по отношение на Хуго Волф, което няма пряко отношение към дисертацията. През 1884 г. той става музикален критик на в-к „Винер салонблат“, който страстно защитава Вагнер, възхвалява Брукнер, младия Малер и Берлиоз и яростно атакува Брамс и Дворжак. Оставям този факт без коментар, защото съм убеден, че за вкусове и естетика не се спори. За тях човек трябва да се бори последователно и то само със средствата на личното творческо поведение.

Четвъртата глава е озаглавена „Макс Регер и „Lied“. Творчеството на този композитор е сравнително малко познато у нас. За разлика  от програмните платна на своя съвременник Рихард Щраус, Регер отстоява тенденцията за чистия инструментализъм, който не е свързан със словото или литературната сюжетност. Когато стане дума за немската и австрийска музика на границата на ХIХ-ти и ХХ-ти век, името му с право се споменава с имената на неговите връстници и съвременници Р.Щраус и Г.Малер. Обаче творческият облик на Регер се определя от съвсем различни естетически принципи. Центърът на неговите търсения е възкресението на живия дух на класиката, използването на класическите жанрове и форми, съчетани със съвременните средства на музикалния език.

Любовта към Брамс и преклонението пред Вагнер спокойно съжителстват в музикалното му мислене. Отричайки алтернативата „Брамс или Вагнер“, Регер съчетава в творчеството си брамсовите и вагнеровите норми на музикално мислене, въпреки че основната линия на неговото изкуство явно е продължение на брамсовата. Той е композиторът, изпитал най-силно благотворното влияние на творчеството на Х.Волф в сферата на „Lied“. Регер, който е един от най-великите органисти, а така също и диригент, пианист и педагог е 13 години по-млад от Волф и в тодината на неговата смърт му посвещава песенния цикъл оп.51 „An Hudo Wolf“, изпитвайки по думите на докторантката „ благоговеен респект към любимия композитор в оформянето на собствения си песенен стил“.

Регеровото творчество на „Liedеr“ обхваща 334 солови песни (сред тях има и 14 дуета), които са подробно коментирани от авторката.

В четвърта глава, наред с чуждестранните, са посочени и българските музиканти, пропагандирали музиката на Регер. Най-активна сред тях е Албена Кехлибарева, изнесла много концерти на регеровите органи в Майнинген, Лайпциг Бон, Берлин и в други градове с органистката Нева Кръстева.

Дисертацията е написана високо професионално, интелигентно и артистично. Сериозната музикална образованост и много широката обща култура на докторантката са безспорни. Най-хубавото в случая е, че изследването е дело на първокласна изпълнителка с несъмнена изследователска склонност.

Сред многото приносни моменти ще посоча, че за първи път в българската вокално-педагогическа литература се осъществява монографичен труд, който разглежда в широк план пространството на жанра „Lied“.

За първи път в българската вокална методология е представен обстойно приносът на вокалното творчество на Хуго Волф като емблематичен за развитието на жанра „Lied“ от втората половина на ХIХ век, който остава еталонен да днес.

За първи път в българската вокална методология е представено малко познатото у нас вокално творчество на М.Регер, разгледано през призмата на органовия начин на музикалното му и хармонично мислене.

След казаното дотук предлагам на научното жури да присъди на доц. Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен "ДОКТОР".

8.09.2015 г.

София                                              проф. Павел Герджиков

Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на НМА "Проф. Панчо Владигеров" за доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност  - С т а н о в и щ е

    (със съкращения)   

на

 Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на Н М А            за доц. д-р Албена Кехлибарева

"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" - 

за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"

Познавам Албена Кехлибарева като великолепен камерен изпълнител, певица с прекрасен глас и с удивителната способност да пее и да си акомпанира сама като изряден и безупречен пианист - много рядко срещан ансамбъл.

Глава първа в дисертационния труд:1.1. Дисертантката разглежда възникването на жанра "Lied", като се позовава на древни източници, описващи "музическото изкуство". То се е разпространявало от странстващи певци - рапсоди и аеди, акомпаниращи си сами с битуващите за времето народни инструменти. Албена Кехлибарева цитира много източници, които потвърждават съществуването на такъв жанр и в древността, който, разбира се, тогава не е носел наименованието "Lied". Особено интересен е погледът на немския композитор и теоретик Даниел Фридеричи, живял в периода 1584 - 1638 г. 

1.2. Във втория раздел дисертантката се спира подробно на древногръцкото театрално изкуство, проследявайки как в представленията на древната драма, трагедия или комедия са съществували и песенни форми. Подробно е проследен пътят на тези форми в легендите за Орфей, после в Рим и Римската империя и Ранното Средновековие. Края на този огромен исторически период и началото на Ренесанса е от особено значение за нови открития в областта на жанра. Кехлибарева разглежда различните пътища, по които ще премине по-късното оформяне на различните видове кратка вокална форма и тя анализира особености в сакралната музика и различните части на католическата меса. Историческият преглед следва до епохата на Френската буржоазна революция и зараждането на романтизма - време, в което жанра "Lied" ще стане особено търсен от композиторите, особено от немско-говорящите страни.

Глава втора: 2.1. В тази глава дисертантката анализира конкретни творби на големите композитори-песенници, които довеждат жанра "Lied" до неговата кулминация. Това са Франц Шуберт (...). Тези изразни средства, заложени в неповторимото Шубертово вокално творчество, а и то самото ще станат пример на всички следващи творци в това пространство. Песенното творчество на Роберт Шуман (...), на Феликс Менделсон-Бартолди (...), на Карл-Мария фон Вебер (...) и особено на Ференц Лист ще разширяват, обогатяват и продължават пътя започнат от Шуберт. Жанрът "Lied" се разпространява и извън немско-говорещие страни. Така Кехлибарева анализира и песни на Едвард Григ, на Фридерик Шопен, на Карл Нилсен, на Нилс Гаде, на Хуго Алвфен, като дори е достигнато до развитието на аналогичен жанр и в българската музика от първото, второто и третото поколение. Особено място е отделено на Йоханес Брамс, при когото се чувства абсолютното покритие на лиричния пърообразен текст и музиката, богато нюансирана в двете партии - вокална и клавирна.

Подглави 2.2. и 2.3: В тези раздели дисертантката обръща внимание на много важният подбор на текст в песенното творчество, като изборът на композиторите се спира на великите поети на времето - Гьоте, Хайне, Айхендорф, Мьорике, Рюкерт, Байрон и други. Разгледан е и периодът, в който някои части на немско-говорещите нации като Австро-Унгария са обвзети от преклонение към италианската музика и борбите на националната интелигенция за самостоятелна култура - напр. случаят с поставянето на "Вълшебният стрелец" на Вебер във Виена.

2.4. Този раздел дисертантката посвещава на значимостта да бъдат изпълнявани песните на композиторите-песеници на оригиналния им език и значението от познаването на логистичните и семантичните тънкости на певческите езици.

Глава трета: 3.1. е посветена на Хуго Волф, прочут с песенното си творчество композитор, преосмислил всичко постигнато от неговите предшественици в жанра "Lied" и вдъхновен от поезията на великите немски поети, дори от преводната поезия на Хейзе и Гайбел. Хуго Волф извисява песента до най-високите й върхове, недостигани дотогава. Отстоявайки своята позиция на тълкувател и преводач на Волфовата музика в България, Албена Кехлибарева дава ценни съвети за интерпретацията на песните Волф като камерен изпълнител и певец. 

3.2. В този раздел дисертантката обобщава творчеството на композиторите, творили "преди", "по времето" и "след" Хуго Волф. Кехлибарева доказва, че Хуго Волф се явява еталон и разделна черта в песенното творчество.

3.3. Тук Албена Кехлибарева изследва връзката между вокалната и клавирната партии като започва още с Карл-Филип-Емануел Бах и композиторите от т.н. Първото Берлинско певческо училище и достига по логичен път отново до Хуго Волф. 

Глава четвърта: В тази глава дисертантката продължава следенето на развоя на жанра "Lied" непосредствено след Хуго Волф - това е композиторът Макс Регер. Регер е велик органов композитор, блестящ органист, изпровизатор, а и блестящ пианист, който оформя песенното си творчество по образците на Хуго Волф. Регер се счита за духовен продължител на Волфовата линия и затова неслучайно посвещава на него цикъл от десет песни "На Хуго Волф" оп. 51. 

 Глава пета: Кехлибарева разглежда от историческа позиция връзката текст-музика и навлиза в нови измерения на тази връзка, каквато съществува в творчеството на Густав Малер, Рихард Щраус, Макс Регер, Александър фон Цемлински.

Приносни елементи в този дисертационен труд намирам за следните: 

На първо място ценните историческите изследвания на Албена Кехлибарева, изразени в цитираните писмени доказателства за развитието на жанра "L i e d", събрани във внушителното количество от използвана литература от над 250 научни труда - монографии, изследвания, дисертации на немски, френски, английски и руски езици.

На второ място - много полезни са направените анализи на песни във 2-ра, 3-та и 4-та глави, съпроводени от подходящи съвети за интерпретацията на също огромен брой песни. Това е много ценен педагогически принос в обучението на младите бъдещи певци и пианисти.

Приносни характеристики носят и полезните цитирани изследователи на творчеството на композитори, творили в този жанр, както и споменаването на концертните изпълнения на изпълнители от България и чужбина. На особено място поставям и богатата концертна и записна дейност на Албена Кехлибарева, изпълнила по много вълнуващ начин по-голяма част от посочените в дисертационния труд произведения на композитори, творили в областта на жанра "Lied".

Въз основа на посочените данни, убедено предлагам на почитаемото научно жури, на доцент Албена Кехлибарева да бъде присъдена академичната степен "ДОКТОР".

07.09.2015 г.                           Рецензент:  подпис ...............С. Шопова      

                                    проф. д-р Савка Шопова-Маркова,  Доктор хонорис    кауза на Н М А "Проф. Панчо Владигеров",   София