Финландска музика в България
ПАМЕТТА НА СЕНКИТЕ
Финландска
вокална музика и нейната проблематика в българското културно пространство
Доц. д-р Албена Кехлибарева,
департамент „Музика“, Н Б У
/Статията се посвещава на юбилейната 100-годишнина от обявяването на независимостта на
Р Финландия, която се чества в целия свят/
Когато става въпрос за финландска музика, първата мисъл в съзнанието ни (вероятно) е музиката на Ян Сибелиус. Безспорно е, че Сибелиус е признат като „Лъвът на Севера“. Сред цигуларите много обичан е ре-минорният концерт, оп. 47, сред симфониците поемата „Финландия“, сюитата „Карелия“, „Тъжен валс“ 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та симфонии, но не чак и 8-ма. И. . . толкова. Неговата камерна и органова музика остават някак встрани. Наистина Сибелиус получава в родината си и в света такова признание, каквото никой друг финландски композитор. Но тук, като камерна певица бих искала да напомня за неговите 127 песни, (от които у нас са познати едва десетина). Песните са събрани в опусите №№: 13, 50, 61, 72, 86, 88 и 90. Сред тях има цикли от поеми, песенна опера и други по-редки формени структури. Сред причините за малката популярност на Сибелиусовите песни е предположението, че тези песни са написани на фински език. Един по-внимателен поглед би забелязъл, че от тези песни 40 съществуват успоредно на фински и шведски, поради факта, други 18 – успоредно на фински, шведски и руски езици. А повече от половината са или само на немски език или успоредно на немски, шведски, фински. Една от най-обичаните песни, останали от Сибелиус е „Девойка в полето пее“ оп. 50 № 3, още по нейно време съществувала на пет езика – оригиналния – немски, шведски, фински, руски и английски. Многоезичието на текстовете има дълги исторически корени, но днес за изпълнителите всички причини ще се окажат далновидни и представляват голямо удобство. Сибелиус високо цени жанра „Lied“ като неговите песни са по-често в по-сложната бар-форма. Трябва да се осветят два факта от живота на Сибелиус – този, че младият композитор, получава държавна стипендия от Великохерцогското княжество Финландия след образованието си в родината, да специализира три години във Виена и Берлин. Във Виена се сприетелява с днес позабравения императорски тенор Алфред Борутау. Не е известно Борутау да се е изявявал като поет или преводач, но той оставя името си при превода на песенните текстове на 26 песни и вероятно инспирира композитора за други, композирани на немски език. Трябва да се напомни и това, че Сибелиус е бил масон и е считан за една от най-изявените фигури на финландското масонство и основният органист на Великата масонска ложа на Финландия. През 1927 написва десет творби, събрани под общото заглавие "Масонска музика за ритуали". Това допринася извънредно много за неговата слава. Сибелиус престоява дълго в САЩ. Още през 1930 се обвързва с филмовата индустрия, което означава друг вид музика и бързо писане. Така възлага на свои колеги, останали във Финландия оркестрацията на голям брой песни. До 40-те години на миналия век е признат за един от най-великите композитори на своето време. Днес твърде малко се знае колко трудно е било на много скандинавски композитори да се освободят от сянката на Сибелиус. Името на един от излезлите от "Сибелиусовата обвивка" е Селим Палмгрен (1878-1951). През настоящата година се отбелязват 140 години от рождението му. Консерваторията в родния град на Палмгрен – Пори носи неговото име. Един факт живота му е доста показателен за признанието му в САЩ, който му донася и международно признание. През 1921 индустриалецът Джордж Ийстман основава в град Рочестър, щата Ню Йорк, висше музикално училище като предлага катедра на Ян Сибелиус. След дълго мълчание Сибелиус отказва, а на негово място е поканен друг финландски композитор – Селим Палмгрен. Палмгрен преподава много успешно в това училище. Този период е известен като „джазовия период“ в творчеството му. Палмгрен e първият композитор, който акцентира така равнозначно, както своите европейски предшественици инструмента пиано във финландската музика. Неговият втори концерт оп. 33, „Реката“ (1913) от общо пет, е сред най-любимите скандинавски клавирни концерти. Музикалната критика често нарича Палмгрен „Скандинавският Шопен“ или „Снадинавският Шуман“. Сред оркестровите творби особено се открояват поемата “Картини от Финландия“, оп. 24 (1908), Кантата за 500-ния рожден ден на град Пори, Концерт-фантазия за цигулка и оркестър. Особено обемно е творчество на Палмгрен на клавирна музика, представящо повече от 350 различни пиеси. (Прекрасен изпълнител на клавирната музика на Палмгрен е Александър Райчев-младши в Германия и Япония). Палмгрен оставя и значителен брой песни, посветени на втората му съпруга – изтъкната камерна певица. Стилът на Палмгрен е късноромантичен, с импресионистични влияния, достигащи ярка живописна колоритност. Известен брой песни е на фински, 7 на английски, 12 на немски. Немският език се счита за водещият език в жанра „Lied“. В творческото пространство на Палмгрен – по неповторим начин е примесена стилизацията на скандинавски елемeнти и напеви от финския епос, „Калевала“[1].
Композитор, успял много умело да съблюдава премиерите на Сибелиус и да планува отдалече несъвпадение със собствените си е Ерки Мелартин (1875 – 1937), на когото на 14 февруари т.г. се навършиха 80 години от кончината. Дали Ерки Мелартин е композитор на симфонична музика от международен ранг или както Малер с хапливата си ирония оприличава националните гении като „блудници и сводници от покрайнините“[2] музиката му ще доказва[3]. Мелартин е бил постоянно засенчван от Сибелиус. По повод годишнината му Радио BBC излъчи вече 20 пъти симфонични творби на композитора. Мелартин е добре известен във Великобритания, Скандинавия, Западна Европа, САЩ, Япония. Авторският му концерт с Берлинската филхармония, дирижиран от самия него през ноември на 1923 е записан като паметен в архива на германската столица. Благодарение на Мелартин като диригент, Скандинавия се запознава със симфониите на Малер, а същото става и в Египет, Индия и Непал. В Непал дори Мелартин успява да спечели благоразположение и финансова подкрепа на принца на Непал за създаването на Малерово общество. Чуден е обаче фактът, че шестте му грандиозни симфонии (имайки предвид 4-та „Пролетна“, 5-та Симфония - бревис и 6-та „Симфония на елементите – земя, вода, въздух, огън“) не са издавани приживе, а те заслужавт това. (Съдба, подобна, като тази на Шуберт). Само в едно единствено издание Шесттата му симфония композиторът ще получи като подарък за 60-тия си юбилеен рожден ден от добрите си датски приятели. Тази симфония се радва на възродителен интерес днес, както и симфоничната поема „Лицето на съня“. Мелартин е автор и на една опера по мотиви от националния епос („Aino“, 1909), концерт за цигулка и оркестър оп. 60 (станал хит за времето си), скици към седма и осма симфонии, (била е запланувана и девета, за да завърши магическия кръг на симфониите, но това намерение остава само записано в дневника на композитора). Днес, благодарение на създаденото през 1939 Общество на Ерки Мелартин се откриват все повече документи, осветяващи живота и творчеството на композитора. Туир Ранта-Майер пише по повод издание на шесте симфонии на Мелартин на компакт диск от авторитетна звукозаписна компания „Ондин“:[4] „В продължение на десетилетия композиторът Ерки Мелартин бавно избледняваше в забвение. Сега, той е обект на повече изследвания от всякога, затова издаването на научни статии, фокусирани върху композициите му, е от първостепенно значение. През последните десет години нашето разбиране за оркестровите произведения на Мелартин стана неизмеримо по-дълбоко. А през 2006 дружеството стартира проект, целящ да представи обективни „тълкувания“ на всички симфонии на композитора. По всичко изглежда, че работата с по-свободна форма го е вдъхновявала за стилистични експерименти още преди 1910“. Мелартин композира във всички жанрове, но що касае художествената солова песен, той й отдава необходимото внимание до края на живота си. Оставя близо 200 солови песни за глас и пиано, глас, пиано и цигулка, глас, пиано и щрайх квартет, глас и орган, дуети и терцети. Към това и голям брой хорови песни, 6 кантати, три сборника с преработени карелски народни песни – колекционерство, напомнящо за Брамс. При творчеството на соловата художествена песен е интересен процесът на постененното изграждане на самобитна финландска вокална лирика, чрез успоредяването й с финландски поглед към жанровете „Lied“ и „Melodie“. Така се раждат нови прекрасни опуси по стихове на големите немски поети като Хайрих Хайне, Рихард Демел, Отто Бирбаум, Райнер-Мария Рилке. Мелартин владеел прекрасно седем езика – фински и шведски, немски, френски, английски, датски, италиански. Това му позволявало да има контакт с поезията на тези нации (на немски напр. по оригинални стихове на Хайне, Рихард Демел, Отто Бирбаум, Райнер-Мария Рилке – общо 38 оригинални и 37 други преведени на този език), а също и лични контакти с много значими за времето си поети и писатели. Мелартин си сътрудничи с първооснователите на младата финландска литература като Ейно Лейно, Отто Манинен, (който превежда Софокъл, Еврипид, Платон, Аристотел), Ларин Кийости, чиито голям брой поеми са обект на озвучаване и от композитори като Сибелиус и Ирьо Килпинен, по-нататък Захрис Топелиус – дългогодишен ректор на Финландския национален университет и известния и на нашата общественост поет Йохан Лудвиг Рунеберг. Не бива да се забравя любовта на Мелартин към полифонията. В неголямата форма на песента, Мелартин намира пътя към контрапунктирането. Вокалното творчество на Мелартин говори за една изключително богата и извисена личност, която прониква чрез звука в трудните словесните тънкости на поезия на различни нации. Тук ще припомня „Персийската песен“ оп. 116, № 3, четири песни оп. 105 по преводни стихове на Рабиндранат Тагор, индийската песен оп. 19, № 1, както и последната песен от 1935 година, отбелязана под номерация ЕМ 579 по стихове на индийската поетеса Саройни Найду. Като че ли такава многобагреност не достига дори самият Сибелиус. Седемдесет години след смъртта на композитора, през 2007 е създадено общество „Ерки Мелартин“, което съхранява неговото творческо наследство. В заключение може отново да се напомнят мислите на Туйр Ранта-Майер: „Проектът за редактирано издание на творчеството на Мелартин продължава и непрекъснато разкрива нова информация за научно изследване. Стипендията "Мелартин" ще продължи да изчиства обрасли пътеки и да изследва неизвестни земи в неговия свят. Би било много желателно да привличаме международни изследователи към тези усилия“.
Друг финландски композитор, който изживява ренесанс е Тойво Куула. На 18 май 2018 се навършиха 100 години от кончината на композитора, който умира преждевременно, във Виборг, застрелян от куршум след скандал след концерт по време на Финландската гражданска война. На 18 май 1948 е основано Обществото на Тойво Куула, поставило си за цел популяризацията на музиката му извън родината и пълната публикация на неговото творчество. Тойво Куула учи от 1900-1903 г. в бъдещата Сибелиус-академия в Хелзинки. Усъвършенства образованието си в Болоня, Лайпциг и Париж. През 1912 се завръща в Хелзинки и бива назначен за диригент на новия Симфоничен оркестър в Хелзинки. Едновременно с това Куула инициира и дирижира няколко финландски оркестъра като тези в Оулу, Хелзинки, Вийборг. В град Васа има музикален колеж от 1952, носещ неговото име. Смъртната маска на композитора се съхранява в кметството на родния му град Алавус. По нея е построенна статуя на композитора в парка „Куула“ в Хелзинки. А негови паметници има още в градовете Алавус и Вааса[5]. Музикалният публицист Оути Фингерос се връща към събитията на трагичната вечер (01. май) представени в монографичен труд[6]. Какъв е смисълът на такова деяние? Каква е мистерията, оформена около убийството на Куула? Така бива „посечен“ неговият уникален талант, както го определя критиката. Много негови замисли остават непроявени. Той успява да остави около 200 опуса с оркестрова и хорова, органна и камерна музика – между тях „Стабат матер“ за смесен хор, солисти, оркестър, поемата за цигулка и оркестър „Сянка“, симфонична поема за сопран и оркестър и солови песни, на които първа изпълнилка е била съпругата му – певицата Алма Силвентойнен, образована в Санкт-Петербург. Финландската музикална наука го определя като дълбок психолог и „портретист“ на финландската душевност, представител на късния романтизъм и ранния модернизъм на 20-ти век[7]. Достъпът до нотен материал на Куула е ограничен. Издирват се ръкописи и се подготвя пълното издание на творчеството му. Сред композиторите, рядко се среща такова духовно братство и приятелство както между Тойво Куула и любимият ученик на Сибелиус – Лeeви Мадетойя (1887–1947), автор на операта "Остроботния" (1924), превърнала се след изключително успешната си премиера в „национална опера“ и поставила началото на финландската оперна традиция. Други забележителни творби на Мадетойя са „Елегия за струнни“ (1909); „Градината на смъртта“ (1918-21), японската балетна пантомима „Окон Фуоко“ (1927), втората опера „Юха“ (1935). Въпреки онаследяване на уникалния музикален език на Сибелиус, творческият идиом на Мадетойя е особено интровертен. Самият той като човек е непретенциозен по природа, нехаризматичен, но изключително интелигентен. Неговата визия е симбиозата между финландска меланхолия, народни мелодии от родния му край Остроботния със стара история и една влюбеност в елегантността на френската симфонична традиция, създадена от Франк, д’Анди и Дюпарк. Първата световна война и Гражданската война във Финландия посяват смърт в семейството му. Композиторът пише на майка си: „О, кога ще видим деня, когато силите на омразата изчезнат от света и добрите духове на мира се завърнат, за да излекуват раните, причинени от войните и смъртта?“[8] Мадетойя е основател на лигата (понастоящем Съюз) на финландските композитори и нейн първи председател до края на Втората световна война. В по-голямата си част песните на Мадетойя са на фински език, известни донякъде в Скандинавия, но засега непопулярни в България. Същото може да се каже и за друг голям композитор – Илмари Ханникайнен (1892 – 1955), който по особен начин вплита в стила си широтата на руската традиция, (бидейки възпитаник на Александър Зилоти – строгият учител на Рахманинов) и лутерианския хорал, приет във Финландия след Реформацията на Мартин Лутер. Илмари Ханикайнен често е сравняван със Селим Палмгрен. Подобно на Палмгрен, Ханикайнен е прекрасен пианист и чрез цялостното си творчество насочва финландската класическа музика от късния романтизъм към модернизма на ХХ век. Понякога многоцветието и чувствителността на този композитор са сравнявани със света на Дебюси. Обществото на Ханикийнен от 2012 учредява ежегодна стипендия за най-добър финландски педагог с международна репутация отбелязвайки, че музикалното наследство на Ханикайнен е изиграло съществена роля при идентифицирането на националната композиторска школа.
Могат да се посочат още имена на
финландски композитори, но представата за вокалното творчество на тази школа би
била непълна, ако не се освети името на финландски композитор, чиито песни
присъстват днес в регламента на всички големи международни вокални конкурси.
Това е Ирьо Килпинен (1892 – 1959). Някои го сравняват с Хуго Волф и то не заради музикалния му речник, а заради неговите големи
песенни цикли по стихове на един или друг поет. Що касае
хармоничния език на композитора – той носи такъв драматизъм
и контрастност в пластовете, че напомня музикалния език на Игор Стравински.
Самият Килпинен казва за своята музика: „Цветът е елемент на музиката, който е най-склонен да избледнява“[9]. Чрез изчистената до крайност клавирна партия, отличаваща
се с преобладаващо диатонична настройка, музикалният стил на Килпинен бива
оприличаван като неокласически, което е и реакцията на автора към крайностите
на късния романтизъм. Той конструира песните си върху графично мотивирано
взаимодействие, скицирано в черно и бяло, а не чрез блестящите цветове на
романтичната традиция. Килпинен оставя огромен брой песни – над 800. Може да се каже, че в целия
свят това е един от композиторите, с най-голяма продуктивност и познания в тази
област, подобни на тези на Франц Шуберт. Впечатляваща е бройката и духовната
близост на композитора с поета Кристиян Моргенщерн (1871–1914). По неговата
поезия Килпинен създава повече от 100 песни. Особено интересни са песенните
цикли „Песни на любовта“, оп. 60, „Песни за смъртта“, оп. 62, по Моргенщерн,
„Песни за един малък град“ оп. 95 по стихове на Берта Хубер. Успоредно с
възхищението си пред дълбочината на немската поезия (Килпинен оставя повече от 500
песни по немски поети), се обръща към финската поезия, отразяваща красотата на Севера,
живота и борбите на финландския народ.
След
всичко написано дотук, естествено се натъкваме на големия проблем – езиковата
бариера при изпълнението на тези иначе прекрасни вокални опуси от една страна пред
изпълнителите, от друга – пред аудиторията, към която те са определени да носят
послания. Бих представила този проблем в няколко варианта: 1) вариант – песни,
чиито композитори като Сибелиус, Мелартин, Килпинен, са се вдъхновявали от
текстовете на немски, френски, английски, руски или италиански поети (това се
певческите езици) и директно са озвучили тази поезия. Това е най-благодатният
случай. При представянето им пред чуждоговореща аудитория е достатъчно да бъдат
направени художествени преводи, дори в проза за програмите на песенния рецитал.
2) вариант – песни, преведени впоследствие на някой от певческите езици,
най-често за жанра на „Lied“
на немски език, както в случаите с песните на Сибелиус, Мелартин, Палмгрен.
Често преводът не е равностоен на истинската поезия, какъвто беше случая „Сибелиус
и тенора Борутау във Виена“, но все пак в този процес вече съществува столетна
традиция, наложена от естетическите норми на жанра и
3) етап – прекрасни песни в естетическия си контекст, написани единствено на фински език, каквито са много от песните на Куула, Мадетойя, Ханикайнен. Тук трябва да се каже, че финският език е много вокален, дори изключително вокален, но и много труден. Той има 18 падежни форми. В случая и във финландските песни не става въпрос за акустичното възпроизвеждане, макар и много прецизно на някакви странни съчетания от гласни и съгласни. А за борбата на една нация за световна гражданственост на поезията й и на певческия й език. (В каквато ситуация се намира всъщност и българската вокална лирика, прекрасните песни на български композитори, озвучили поезията на Николай Лилиев, Яворов, Пенчо Славейков и още много други при изпълнение пред чужда аудитория.) Поезията е непреведимо изкуство[1]. Тя самата има своя музика, свое семантико-сонорно въздействие, родово-езикова полярност, които при превод се разрушават. Компромисните изходи са различни. Бих представила два: директен превод на някои от певческите езици, или ползването на превод, единствено за слушателска информация в програмите. Вероятно бъдещето ще открие и други решения. И все пак рискът певеца да създаде имагинерен свят, недостъпен за предаване на словесно-музикалните послания е много голям и това става често. От дългогодишен опит съм установила, че текстът на песента е по-въздействащ, когато се възприема от запис, отколкото при сценичното му поднасяне, вероятно защото при запис представата винаги може да се повтори, което е невъзможно при крайното сценично протичане. Изисква се тънък филологически опит. Но изпълнителите певци са и тълкуватели, които трябва да проявяват смелост. Иначе вокалната творба, която е и словесно-вокална композиция, би останала в сянката на едно неизлизащо извън рамките си национално ракурсно възприятие.
3) етап – прекрасни песни в естетическия си контекст, написани единствено на фински език, каквито са много от песните на Куула, Мадетойя, Ханикайнен. Тук трябва да се каже, че финският език е много вокален, дори изключително вокален, но и много труден. Той има 18 падежни форми. В случая и във финландските песни не става въпрос за акустичното възпроизвеждане, макар и много прецизно на някакви странни съчетания от гласни и съгласни. А за борбата на една нация за световна гражданственост на поезията й и на певческия й език. (В каквато ситуация се намира всъщност и българската вокална лирика, прекрасните песни на български композитори, озвучили поезията на Николай Лилиев, Яворов, Пенчо Славейков и още много други при изпълнение пред чужда аудитория.) Поезията е непреведимо изкуство[1]. Тя самата има своя музика, свое семантико-сонорно въздействие, родово-езикова полярност, които при превод се разрушават. Компромисните изходи са различни. Бих представила два: директен превод на някои от певческите езици, или ползването на превод, единствено за слушателска информация в програмите. Вероятно бъдещето ще открие и други решения. И все пак рискът певеца да създаде имагинерен свят, недостъпен за предаване на словесно-музикалните послания е много голям и това става често. От дългогодишен опит съм установила, че текстът на песента е по-въздействащ, когато се възприема от запис, отколкото при сценичното му поднасяне, вероятно защото при запис представата винаги може да се повтори, което е невъзможно при крайното сценично протичане. Изисква се тънък филологически опит. Но изпълнителите певци са и тълкуватели, които трябва да проявяват смелост. Иначе вокалната творба, която е и словесно-вокална композиция, би останала в сянката на едно неизлизащо извън рамките си национално ракурсно възприятие.
[1] [Kechlibareva, Albena: muzikaeuropa.blogspot.com/2014/08/blog-post.html
интернет
студия „НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРАНСПОРТА И
ТРАНСПОНИРАНЕТО НА ПЕСНИТЕ“]
[1] Калевала : Фински
народен епос [Състав. Елиас Льонрот] ; Превод от фински, послесл., бел.
Нино Николов. С.: Народна култура, 1992 (2003). https://chitanka.info/text/31307-kalevala
[2]
[Räihälä, Osmo Tapio: (January 2000). "Erkki
Melartin, a Symphonic Composer of International Stature?". Finnish
Music Quarterly. Helsinki: Performing Music Promotion Centre (ESEK): 8–19. Retrieved 2008-08-20]
[4] [Pitkäranta, Inkeri:
"Erkki Melartin Painter, Composer, Philosopher" Finnish Music
Quarterly 1/2000 pp. 2–7.] - https://www.ondine.net/
Главна организация - https://www.naxos.com/labels/ondine-cd.htm
[5] В Алавус (на
скулптора Хаапасало 1937), във Вааса (на скултора Аалтонен 1963).
[9]
Архив на Ирьо Килпинен, Записки от 02.09.1952, Хелзинки
[10] [Kechlibareva, Albena: muzikaeuropa.blogspot.com/2014/08/blog-post.html
интернет студия „НЯКОЛКО ДУМИ ЗА
ТРАНСПОРТА И ТРАНСПОНИРАНЕТО НА ПЕСНИТЕ“]
