ПАРАЛЕЛНИ ВРЕМЕНА - Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016

П А Р А Л Е Л Н И   В Р Е М Е Н А

 Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016 

 

В идеята за цикъл от 8 вокални рецитала, който ще бъде осъществен за един по-голям период от време от доц. д-р Албена Кехлибарева, са "паралелните светове", които могат да бъдат открити в музиката на композитори от различни епохи. В основата на започнатия им диалог е отношението към тяхното време като индивидуално ценностно разбиране за съвременно изкуство. Интересите на Албена Кехлибарева към жанра Lied - художествената песен от ХІХ век, и неговото претворяване в музиката на ХХ и ХХІ век е свързан с дългогодишни проучвания и теоретични изследвания, и с повече от 30-годишна успешна концертна и звукозаписна дейност в България, Австрия, Германия и други страни. Отношението й към тази музика е подчинено на стремежа към задълбочен философски и интерпретаторски прочит, постигнат чрез вокална и клавирна реализация на творбите - Албена Кехлибарева е уникална за изпълнителската практика симбиоза на певица (мецосопрано) и пианистка. В концертите й е включена и мултивизия с превод на текстовете и друг илюстративен материал, която познавателно допълва програмите й. 

Първият концерт се състоя в залата на Съюза на българските композитори. Вторият органично се вписа в тритепредставителни за НБУ изяви - Празничен концерт на Камерата Орфика, солист проф. Марио Хосен, гост-солисти Рафаели Малоци (виола) от Италия и Стефания Янкова (виола), и участия на студенти и преподавателиот департамент "Музика" в мащабната инициатива на Софийската филхармония "Обичам българската музика" (3 март) - в нея доц. Кехлибарева представи песни от проф. Димитър Христов, д.н., доц. д-р Георги Арнаудов и други български автори. 

Акцент в концерта по мултивизия на Стоянила Стоянова бе песенното творчество на Макс Регер (100 години от смъртта му) - един от гениалните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век, познат в Българияпреди всичко с органните си творби. Макс Регер (заедно с Хуго Волф) е един от предпочитаните от Албена Кехлибарева автори.С подбора и интарпретацията на Регеровите песни - пет, изпълнени в началото и пет - в края на концерта, а сред тях 6 български премиери - Кехлибарева очерта вълнуващия свят на музиката му, запечатала късноромантичния патос, изпълнена с драматизъм и с контрастни настроения, преливащи в съкровената лирика, същевременно обърната към следващите десетилетия като естетика и музикален език, и влизаща в спецефични диалози с вокалното творчество на четирима съвременни композитори, трима от които тясно свързани с Нов български университет.

Творчеството на известния австрийски композитор Райнер Бишоф (Доктор хонорис кауза на   Н Б У) е познато у нас преди всичко с изпълнения на негова оркестрова и камерноинструментална музика. Цикълът от шест поеми за алт, виолончело, пиано и челеста "Една година в кулата с Хьолдер" по Фридрих Хьолдерлин, оп. 44, прозвуча за първи път на българска сцена в интерпретацията на Албена Кехлибарева, Димитър Тенчев - виолончело и д-р Златка Ангелова - пиано и челеста. Написан е през 1996, същата година е отпечатан в Doblinger Verlag. Философията на Хьолдерлин кореспондира с творческата нагласа на Райнер Бишоф и неговия музикален език, основан на додекафоничната техника. Иносказателната образност, в случая в сменящите се природни картини като израз на житейския кръговрат, е постигната чрез трансформация на серийни модели. За композитора те имат философски основания. Свързан с идеята на виенската Neue Musik, той конструира различни пространствени фигури като израз на различни житейски и духовни модели, а омузикаленият текст е смислово експресивната линия, която е вплетена в инструменталния звук. В концерта прозвуча и неговата творба за соло цигулка "Хава Нашира" - поетично разгърната от проф. Марио Хосен инструментална пиеса върху еврейска религиозна песен.

И един своеобразен красив реверанскъм виенската музика през първите десетилетия на ХХ век - песента "Самотен гълъб" от Кирил Илиевски, по стихове на Крум Пенев, посветена на Албена Кехлибарева през 1980 г. от младия тогава композитор.

Двете песни по стихове на Пейо Яворов - "Дъжд" и "Живот в живота", из триптиха "Шепот насаме", Георги Арнаудов композира през 2011 г. Създаден е по известния едноименен Яворов поетичен цикъл, написан през 1907 г. и издаден през 1910 г. в "Подир сенките на облаците". Оригиналът на триптиха е за сопран, цигулка и пиано, редакцията за мецосопрано и пиано е на Албена Кехлибарева. Чрез песните на Георги Арнаудов тя разкри един друг свят, емоционален, но по-деликатен като художествен изказ. Композиторът следва вътрешната музика на Яворовата поезия (която отбелязват всички негови изследователи). Усещаме я в изграждането на формата, в изчистената и изваяна мелодична линия, определена от красотата на поетичния ритъм и динамиката на стихосложението. 

В песните на Димитър Христов Албена Кехлибарева разкрива ярка неоромантична образност. Композиторът пише своите два цикъла за сопран и пиано по текстове на Пенчо Славейков през 1981 г. Избраните три песни от тях - "Во стаичката пръска аромат", "Насреща ми седеше ти", "Виж, отърси чело бяло" отново адаптирани за мецосопрано и пиано от Албена Кехлибарева, оформят музикална трилогия от песенни миниатюри, посветени на любовта. Следвайки света от чувства в Пенчо-Славейковата словестност, Димитър Христов създава свой изразителен песенен модел с графични релефни мелодични линии, очертани от наситени различни реторически фигури и игра на динамични нюанси във вокалната и клавирната партия. 

Концертът, проведен в представителната за столицата ни сграда на Музея за история на град София, предизвика интереса на професионалната публика. Идеята да бъде изнесен в това ново музикалнокултурно пространство открива възможности за различни интересни проекти.

     Проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н.                                                                   

Списание "Университетски дневник", Брой 15/2016