Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на НМА "Проф. Панчо Владигеров" за доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност  - С т а н о в и щ е

    (със съкращения)   

на

 Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на Н М А            за доц. д-р Албена Кехлибарева

"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" - 

за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"

Познавам Албена Кехлибарева като великолепен камерен изпълнител, певица с прекрасен глас и с удивителната способност да пее и да си акомпанира сама като изряден и безупречен пианист - много рядко срещан ансамбъл.

Глава първа в дисертационния труд:1.1. Дисертантката разглежда възникването на жанра "Lied", като се позовава на древни източници, описващи "музическото изкуство". То се е разпространявало от странстващи певци - рапсоди и аеди, акомпаниращи си сами с битуващите за времето народни инструменти. Албена Кехлибарева цитира много източници, които потвърждават съществуването на такъв жанр и в древността, който, разбира се, тогава не е носел наименованието "Lied". Особено интересен е погледът на немския композитор и теоретик Даниел Фридеричи, живял в периода 1584 - 1638 г. 

1.2. Във втория раздел дисертантката се спира подробно на древногръцкото театрално изкуство, проследявайки как в представленията на древната драма, трагедия или комедия са съществували и песенни форми. Подробно е проследен пътят на тези форми в легендите за Орфей, после в Рим и Римската империя и Ранното Средновековие. Края на този огромен исторически период и началото на Ренесанса е от особено значение за нови открития в областта на жанра. Кехлибарева разглежда различните пътища, по които ще премине по-късното оформяне на различните видове кратка вокална форма и тя анализира особености в сакралната музика и различните части на католическата меса. Историческият преглед следва до епохата на Френската буржоазна революция и зараждането на романтизма - време, в което жанра "Lied" ще стане особено търсен от композиторите, особено от немско-говорящите страни.

Глава втора: 2.1. В тази глава дисертантката анализира конкретни творби на големите композитори-песенници, които довеждат жанра "Lied" до неговата кулминация. Това са Франц Шуберт (...). Тези изразни средства, заложени в неповторимото Шубертово вокално творчество, а и то самото ще станат пример на всички следващи творци в това пространство. Песенното творчество на Роберт Шуман (...), на Феликс Менделсон-Бартолди (...), на Карл-Мария фон Вебер (...) и особено на Ференц Лист ще разширяват, обогатяват и продължават пътя започнат от Шуберт. Жанрът "Lied" се разпространява и извън немско-говорещие страни. Така Кехлибарева анализира и песни на Едвард Григ, на Фридерик Шопен, на Карл Нилсен, на Нилс Гаде, на Хуго Алвфен, като дори е достигнато до развитието на аналогичен жанр и в българската музика от първото, второто и третото поколение. Особено място е отделено на Йоханес Брамс, при когото се чувства абсолютното покритие на лиричния пърообразен текст и музиката, богато нюансирана в двете партии - вокална и клавирна.

Подглави 2.2. и 2.3: В тези раздели дисертантката обръща внимание на много важният подбор на текст в песенното творчество, като изборът на композиторите се спира на великите поети на времето - Гьоте, Хайне, Айхендорф, Мьорике, Рюкерт, Байрон и други. Разгледан е и периодът, в който някои части на немско-говорещите нации като Австро-Унгария са обвзети от преклонение към италианската музика и борбите на националната интелигенция за самостоятелна култура - напр. случаят с поставянето на "Вълшебният стрелец" на Вебер във Виена.

2.4. Този раздел дисертантката посвещава на значимостта да бъдат изпълнявани песните на композиторите-песеници на оригиналния им език и значението от познаването на логистичните и семантичните тънкости на певческите езици.

Глава трета: 3.1. е посветена на Хуго Волф, прочут с песенното си творчество композитор, преосмислил всичко постигнато от неговите предшественици в жанра "Lied" и вдъхновен от поезията на великите немски поети, дори от преводната поезия на Хейзе и Гайбел. Хуго Волф извисява песента до най-високите й върхове, недостигани дотогава. Отстоявайки своята позиция на тълкувател и преводач на Волфовата музика в България, Албена Кехлибарева дава ценни съвети за интерпретацията на песните Волф като камерен изпълнител и певец. 

3.2. В този раздел дисертантката обобщава творчеството на композиторите, творили "преди", "по времето" и "след" Хуго Волф. Кехлибарева доказва, че Хуго Волф се явява еталон и разделна черта в песенното творчество.

3.3. Тук Албена Кехлибарева изследва връзката между вокалната и клавирната партии като започва още с Карл-Филип-Емануел Бах и композиторите от т.н. Първото Берлинско певческо училище и достига по логичен път отново до Хуго Волф. 

Глава четвърта: В тази глава дисертантката продължава следенето на развоя на жанра "Lied" непосредствено след Хуго Волф - това е композиторът Макс Регер. Регер е велик органов композитор, блестящ органист, изпровизатор, а и блестящ пианист, който оформя песенното си творчество по образците на Хуго Волф. Регер се счита за духовен продължител на Волфовата линия и затова неслучайно посвещава на него цикъл от десет песни "На Хуго Волф" оп. 51. 

 Глава пета: Кехлибарева разглежда от историческа позиция връзката текст-музика и навлиза в нови измерения на тази връзка, каквато съществува в творчеството на Густав Малер, Рихард Щраус, Макс Регер, Александър фон Цемлински.

Приносни елементи в този дисертационен труд намирам за следните: 

На първо място ценните историческите изследвания на Албена Кехлибарева, изразени в цитираните писмени доказателства за развитието на жанра "L i e d", събрани във внушителното количество от използвана литература от над 250 научни труда - монографии, изследвания, дисертации на немски, френски, английски и руски езици.

На второ място - много полезни са направените анализи на песни във 2-ра, 3-та и 4-та глави, съпроводени от подходящи съвети за интерпретацията на също огромен брой песни. Това е много ценен педагогически принос в обучението на младите бъдещи певци и пианисти.

Приносни характеристики носят и полезните цитирани изследователи на творчеството на композитори, творили в този жанр, както и споменаването на концертните изпълнения на изпълнители от България и чужбина. На особено място поставям и богатата концертна и записна дейност на Албена Кехлибарева, изпълнила по много вълнуващ начин по-голяма част от посочените в дисертационния труд произведения на композитори, творили в областта на жанра "Lied".

Въз основа на посочените данни, убедено предлагам на почитаемото научно жури, на доцент Албена Кехлибарева да бъде присъдена академичната степен "ДОКТОР".

07.09.2015 г.                           Рецензент:  подпис ...............С. Шопова      

                                    проф. д-р Савка Шопова-Маркова,  Доктор хонорис    кауза на Н М А "Проф. Панчо Владигеров",   София