Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. за книгата на доц. д-р Албена Кехлибарева "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

Рецензия на проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н. 

                        за   книгата на проф. д-р Албена Кехлибарева 

                       "Макс Регер и пространството на органната песен до Първата световна война"

(Издание на издателство "Водолей", 2017) 

Книгата е посветена на тема, с която авторката доц. д-р Албена Кехлибарева е тясно свързана като изследовател  и интерпретатор. Интересът й към немската художествена песен на 19-ти век - жанра на Lied, е уникален за българската музикална наука и вокална практика у нас. На него авторката е посветила поредица от текстове, сред които и обемното монографично изследване "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" (2015). Авторката си поставя трудната задача да осветли непознати или малко познати на българския читател страници от музикалната история, да провокира активен интерес към това творчество у нас, да приобщи младите изпълнители и слушатели към това изкуство. В тази посока на интереси е и насочването й сега към темата за Макс Регер и неговата духовна органова песен.

Доц. д-р Албена Кехлибарева се опира на авторитетни изследвания върху музиката и полифонията на Макс Регер, проследявайки интереса към творчеството му сред композитори (Арнолд Шьонберг, Паул Хиндемит), музикални теоретици и интерпретатори. Същевременно авторката навлиза в територията на "Das Orgellied", на която са посветени само отделни специализирани изследвания в световната литература. В дългогодишните й занимания с тази материя, която е преживяна и осмислена и в нейния богат интерпретаторски опит, тя достига до същностни наблюдения, които аргументира в своите анализи.

Обяснимо, патосът е насочен преди всичко към българския читател. Доц. д-р Албена Кехлибарева проследява различните обективни причини, които обясняват дългото отсъствие на музиката на Макс Регер от концертния афиш у нас, и приноса на българските музиканти за вписване на неговото творчество в съвременния музикалнокултурен контекст у нас. Както тя подчертава, докато интересът към органовата музика на Регер в България е свързан с органостроенето и развитието на органовото изкуство у нас, песенното му  творчество е "огромен Космос, в който се преливат една в друга границите на късния романтизъм с френския импресионизъм, на необарока с неокласицизма, като над всичко остава непреходната любов към човека".

Притежавайки широки познания, познавайки основната литература, свързана с темата в исторически, философски, музикалнотеоретичен, поетично-литературен и интерпретационен контекст, доц. д-р Албена Кехлибарева проследява: историята на жанра, творческия принос на най-изявените Регерови възпитаници за популяризацията на неговата музика, характерните особености на творчеството на Макс Регер и органовата му духовна песен в програмите, включително в България, следите на Регеровата песен в музиката на 20-и век и в творчеството на съвременни български композитори и т.н.

Текстът привлича и със своя емоционален патос. Като изпълнител с десетилетен опит в сакралната музика и в жанра Lied и като изследовател доц. д-р Албена Кехлибарева убеждава читателя в необходимостта да познава творчеството на Макс Регер. Дълбочината и силата на неговата музика разкриват съдържателни пространства, които и днес са актуални като духовни културни ценности.

 

 Проф. Eлисавета Вълчинова-Чендова, д.н.

ПАРАЛЕЛНИ ВРЕМЕНА - Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016

П А Р А Л Е Л Н И   В Р Е М Е Н А

 Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016 

 

В идеята за цикъл от 8 вокални рецитала, който ще бъде осъществен за един по-голям период от време от доц. д-р Албена Кехлибарева, са "паралелните светове", които могат да бъдат открити в музиката на композитори от различни епохи. В основата на започнатия им диалог е отношението към тяхното време като индивидуално ценностно разбиране за съвременно изкуство. Интересите на Албена Кехлибарева към жанра Lied - художествената песен от ХІХ век, и неговото претворяване в музиката на ХХ и ХХІ век е свързан с дългогодишни проучвания и теоретични изследвания, и с повече от 30-годишна успешна концертна и звукозаписна дейност в България, Австрия, Германия и други страни. Отношението й към тази музика е подчинено на стремежа към задълбочен философски и интерпретаторски прочит, постигнат чрез вокална и клавирна реализация на творбите - Албена Кехлибарева е уникална за изпълнителската практика симбиоза на певица (мецосопрано) и пианистка. В концертите й е включена и мултивизия с превод на текстовете и друг илюстративен материал, която познавателно допълва програмите й. 

Първият концерт се състоя в залата на Съюза на българските композитори. Вторият органично се вписа в тритепредставителни за НБУ изяви - Празничен концерт на Камерата Орфика, солист проф. Марио Хосен, гост-солисти Рафаели Малоци (виола) от Италия и Стефания Янкова (виола), и участия на студенти и преподавателиот департамент "Музика" в мащабната инициатива на Софийската филхармония "Обичам българската музика" (3 март) - в нея доц. Кехлибарева представи песни от проф. Димитър Христов, д.н., доц. д-р Георги Арнаудов и други български автори. 

Акцент в концерта по мултивизия на Стоянила Стоянова бе песенното творчество на Макс Регер (100 години от смъртта му) - един от гениалните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век, познат в Българияпреди всичко с органните си творби. Макс Регер (заедно с Хуго Волф) е един от предпочитаните от Албена Кехлибарева автори.С подбора и интарпретацията на Регеровите песни - пет, изпълнени в началото и пет - в края на концерта, а сред тях 6 български премиери - Кехлибарева очерта вълнуващия свят на музиката му, запечатала късноромантичния патос, изпълнена с драматизъм и с контрастни настроения, преливащи в съкровената лирика, същевременно обърната към следващите десетилетия като естетика и музикален език, и влизаща в спецефични диалози с вокалното творчество на четирима съвременни композитори, трима от които тясно свързани с Нов български университет.

Творчеството на известния австрийски композитор Райнер Бишоф (Доктор хонорис кауза на   Н Б У) е познато у нас преди всичко с изпълнения на негова оркестрова и камерноинструментална музика. Цикълът от шест поеми за алт, виолончело, пиано и челеста "Една година в кулата с Хьолдер" по Фридрих Хьолдерлин, оп. 44, прозвуча за първи път на българска сцена в интерпретацията на Албена Кехлибарева, Димитър Тенчев - виолончело и д-р Златка Ангелова - пиано и челеста. Написан е през 1996, същата година е отпечатан в Doblinger Verlag. Философията на Хьолдерлин кореспондира с творческата нагласа на Райнер Бишоф и неговия музикален език, основан на додекафоничната техника. Иносказателната образност, в случая в сменящите се природни картини като израз на житейския кръговрат, е постигната чрез трансформация на серийни модели. За композитора те имат философски основания. Свързан с идеята на виенската Neue Musik, той конструира различни пространствени фигури като израз на различни житейски и духовни модели, а омузикаленият текст е смислово експресивната линия, която е вплетена в инструменталния звук. В концерта прозвуча и неговата творба за соло цигулка "Хава Нашира" - поетично разгърната от проф. Марио Хосен инструментална пиеса върху еврейска религиозна песен.

И един своеобразен красив реверанскъм виенската музика през първите десетилетия на ХХ век - песента "Самотен гълъб" от Кирил Илиевски, по стихове на Крум Пенев, посветена на Албена Кехлибарева през 1980 г. от младия тогава композитор.

Двете песни по стихове на Пейо Яворов - "Дъжд" и "Живот в живота", из триптиха "Шепот насаме", Георги Арнаудов композира през 2011 г. Създаден е по известния едноименен Яворов поетичен цикъл, написан през 1907 г. и издаден през 1910 г. в "Подир сенките на облаците". Оригиналът на триптиха е за сопран, цигулка и пиано, редакцията за мецосопрано и пиано е на Албена Кехлибарева. Чрез песните на Георги Арнаудов тя разкри един друг свят, емоционален, но по-деликатен като художествен изказ. Композиторът следва вътрешната музика на Яворовата поезия (която отбелязват всички негови изследователи). Усещаме я в изграждането на формата, в изчистената и изваяна мелодична линия, определена от красотата на поетичния ритъм и динамиката на стихосложението. 

В песните на Димитър Христов Албена Кехлибарева разкрива ярка неоромантична образност. Композиторът пише своите два цикъла за сопран и пиано по текстове на Пенчо Славейков през 1981 г. Избраните три песни от тях - "Во стаичката пръска аромат", "Насреща ми седеше ти", "Виж, отърси чело бяло" отново адаптирани за мецосопрано и пиано от Албена Кехлибарева, оформят музикална трилогия от песенни миниатюри, посветени на любовта. Следвайки света от чувства в Пенчо-Славейковата словестност, Димитър Христов създава свой изразителен песенен модел с графични релефни мелодични линии, очертани от наситени различни реторически фигури и игра на динамични нюанси във вокалната и клавирната партия. 

Концертът, проведен в представителната за столицата ни сграда на Музея за история на град София, предизвика интереса на професионалната публика. Идеята да бъде изнесен в това ново музикалнокултурно пространство открива възможности за различни интересни проекти.

     Проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н.                                                                   

Списание "Университетски дневник", Брой 15/2016

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Рецензия от Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н., за дисертационния труд на доц. Албена Кехлибарева/за придобиване на степен "доктор"

(първоначална публикация - неделя, 20 септември 2015 г.)

 

СТАНОВИЩЕ

от проф. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, д.н., НБУ

за дисертационния труд на

ДОЦ. АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА КЕХЛИБАРЕВА-СТОЯНОВА

на тема

„НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА –

ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен „доктор“,

професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство

Още с формулирането на темата доц. Албена Кехлибарева насочва вниманието към пространството на художествения жанр „Lied” в епохата на Романтизма и постромантизма и специфичните за него интерпретационни особености, свързани с естетически и музикалнотехнологични проблеми. Обособяването и развитието на жанра е аргументирано в широк исторически и културологичен контекст.

Доц. Кехлибарева е сред малкото у нас музиканти тясно свързани с жанра „Lied”. Певица и пианистка, доц. Кехлибарева има респектиращ актив от концертни изпълнения и звукозаписна дейност в България, Германия, Австрия, в страни с отношение към тази музика и култура. Тя успешно се стреми да приобщи българския слушател и изпълнител към нея – и особено младите хора!, както с артистичните си изяви, така и с инициирането на разгърната образователна педагогическа и обществена дейност. Проектите й са насочени и към по-широк кръг участници и слушатели. Доц. Кехлибарева се откроява със своята многостранна и задълбочена хуманитарна нагласа и информираност, съчетана с естетско отношение към езика (а немският език е езикът на „Lied”), към поезията и литературата. Като неин научен ръководител високо оценявам постигнатия резултат и специално й благодаря за съдържателния и ползвотворен диалог, който имахме през тези години.

В този си вид текстът на дисертационния труд е единен тематично и монографично завършен. (Първият му вариант, който обсъждахме, беше по-обемен.) Както е посочено в автореферата, точно резюмиращ съдържанието, дисертацията се състои от 323 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11 копия от ръкописи. Трудът е структуриран в пет глави, съответно с подглави, които конкретизират проблематиката, увод, заключение и приложение (Списък на селекционирани студийни записи от Фонда на Българското национално радио с отношение към дисертационния труд). Библиографията е респектираща, включва общо 255 заглавия: 229 печатни и интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 на латиница; 18 дисертационни труда на кирилица и 8 – на латиница. Използвани са: 119 препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Ползваната литература – сама тя е приносна за музикалната ни наука!, е подложена на задълбочен коментар, авторката категорично изказва своето мнение, при това го заявява убедително, позовавайки се и на собствения си опит на интерпретатор, както и на богатите си впечатления от художествени реализации на други изпълнители в чужбина и в България.

Логично в първа глава се изяснява понятийният апарат, свързан с „Lied” (“Kunstlied“), а именно „Kammemusik” и „Kammersänger”, а във втора подглава се проследява историческото формиране на жанра чрез трите пътя, довели до обособяването му: духовният път – сакралната музика; светската музика (от операта до инструменталната музика на XVIII и началото на XIX век) и фолклорните певчески форми. Естетико-историческият преглед на „Lied“ през целия XIX век в глава втора e изведен чрез най-значимите и знакови творби за жанра и техните създатели, довели до пълната му самостоятелност от другите сценични изкуства. Въведени са имената на десетки творци, много от тях непознати (посочените кратки данни като допълнение към текста са с енциклопедична стойност), ценни са изводите в анализите. Във втората подглава, посветена на метафоричното значение на „ключовата дума“ в образността на вокалната форма „Lied“, и в третата, разглеждаща естетическата приемственост по отношение на фразировката при виенския класицизъм, предаващ някои естетически норми в Ранния романтизъм в началото на XIX век, и проявлението на тези норми (в случая на фразировката) през следващите епохи, доц. Кехлибарева достига да важни и много интересни наблюдения, които са ключ за бъдещите изследователи на темата и за интерпретаторите на тази музика. В този смисъл четвъртата подглава, посветена на пеенето на определен език и пеенето на немски език като израз на висша поетична еманация, е много важна като наблюдения, има и практическа насоченост.

Третата и четвъртата глава са посветени на двама композитори, емблематични за жанра: Хуго Волф и Макс Регер. Включените подглави насочват към нови посоки на разглеждане на песенното им творчество и музиката им като цяло. Направени са важни изводи. Например при Волф, че „поезията става причина „Lied” да се отдели от операта и от концертната ария, имайки безспорните доводи: от операта – защото самата „Lied” носи минимализирана оперна драматургия; от оперната ария, защото именно чрез тази минимализация и чрез поезията, „Lied” е издигната още веднъж в смисълa на висша поетична еманация“. При Регер са изведени и причините за непопулярността на музиката му и на соловите му песни в България. В анализите доц. Кехлибарева достига до оригинални наблюдения като „скрития феномен на Волф“ за осемте еднакви тона, които отправят и към интересни разсъждения, свързани с композиторското творчество по принцип.

Особено интересна за мен е пета глава, посветена на корелацията слово – музика и изведените степени на „инструментация“ на песента до проявлението на процеса „симфонизация“ на песента, аналогично както и „лидеризация” на симфонията“.

Заключение: Поставените цели в дисертационния труд, свързани с разглеждането на темата от изпълнителската позиция, са блестящо постигнати. Текстът е иновативен както със своята тема, така и с нейното разглеждане и направените изводи, важни за музикалната ни наука и за бъдещи музикологични изследвания (не само в контекста на интерпретационните проблеми) Важен е и за изпълнителите и педагозите. Той е интересен и за музикалния почитател с вкус към тази музика и препоръчвам неговото издаване като книга.

Ще завърша с прекрасно формулираното в увода убеждение на авторката: „Задачата на всеки музикант и артист е търсенето на универсума като истинност в прочита на художествената творба“. В търсенето на мисловния космос доц. А. Кехлибарева въвежда богат и недотам познат за нас художествен контекст, преосмислен и проследен през аргументираните й критерии за творческа истинност.

Убедено препоръчвам да бъде присъдена на доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен ‚доктор“, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство.

София, 22 август 2015

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н

Проф. Павел Герджиков за Доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност 

                                СТАНОВИЩЕ

       на проф. Павел Герджиков за дисертационния труд  на

доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова на тема

НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА – ХIХ И

                             НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен "ДОКТОР"

Албена Кехлибарева е необикновено самобитна и много рядко срещаща се музикална изпълнителка – професионална певица и пианистка. Възпитаничка е на НМА „Панчо Владигеров“ с два факултета – вокален (проф.Ил.Йосифов) и инструментален – специалност пиано (проф.Лили Атанасова и проф.Ат.Куртев). Усъвършенства своето майсторство в Германия, Австрия, Италия, Норвегия при Елизабет Шварцкопф, Ян Партридж, Ерик Верба, Лоре Фишер, Ели Амелинг, Челестина Казапиетра и други. Повече от 25 години концертира много успешно като камерна, кантатно-ораториална певица и пианистка.

Албена Кехлибарева е изключително рядък случай в световната музикална практика на певец, съпровождащ сам своите изпълнения. Била е солистка на известни европейски симфонични и камерни оркестри и е осъществила много концертни турнета в Европа и Азия. Активно пропагандира съвременна българска музика, както у нас, така и на престижни международни форуми. Издала е над 20 CD и DVD продукции в български и чуждестранни звукозаписни къщи. В момента е доцент в департамент „Музика“ на НБУ.

Трудът (323страници) е структуриран в пет глави, увод, заключение и приложение – списък на селекционирани студийни записи от фонда на БНР с отношение към дисертационния труд.

Приех с удоволствие да бъда рецензент на дисертацията, преди всичко заради темата ѝ, която е в областта на вокалната камерна музика. Камерната музика, както е известно, заема съществено място в моя дълголетен творчески път.

Прочетох с много голям интерес труда. Подобни разработки, писани от действащи изпълнители, са рядкост не само в нашата, но и в световната музикално-теоретична практика.

Обект на дисертацията е пространството на жанра „Lied“. Пътьом ще отбележа, че съществува и понятието „Melodie“, както и че двете понятия не могат да обхванат цялата вокална музика за глас и инструментален съпровод от трубадурското canso и l’air de cour до съвременната песен, а в случая става дума за епохата на романтизма, постромантизма – ХIХ-ти и началото на ХХ-ти век. Като граница, при цялата условност на понятията, се счита предромантизма (този период има и други наименования) с композиторите, творили около 1770 г. – за „Lied“ и около 1840 г. за „Melodie“. Оттук нататък ще става дума само за „Lied“, тъй като авторката разглежда песенното творчество предимно (с малки изключения – напр. Григ) на немски композитори по текстове на немски поети или по текстове на поети от други националности, преведени на немски. Най-общо казано Албена Кехлибарева е в територията и естетиката на немския музикален и литературен романтизъм и постромантизъм.

Нямам намерение, пък и не е необходимо, да преразказвам съдържанието на отделните части – рецензентите сигурно ще ги анализират поотделно. Като автор на становище трябва да дам само обща оценка на труда. Все пак ще отбележа, че за мене лично особено интересни и с приносен характер са първа, трета и четвърта глава. Зад немногословното заглавие на първата се крие много сериозна разработка, в която се проследява хилядолетен културологичен процес в развитието на човешкото общество. Не познавам подобен текст в отечествената музикално-теоретична литература.

Третата глава е озаглавена „Хуго Волф и Lied“. Съгласен съм с докторантката, че (цитирам) „Едва ли има друг композитор, чийто живот и дело да принадлежат толкова цялостно, толкова всеотдайно и дълбоко на песента, на жанра „Lied“, както този на Хуго Волф (1860-1903)“. На този забележителен австрийски лирик се пада честта да завърши на границата на ХХ век дългия път на развитието на немско-австрийската „Lied“. За краткия си живот (умира на 43-годишна възраст в психиатрична клиника) Волф създава множество песни (367 на брой), които не само продължават традициите на романтичните песни на своите предшественици (Шуберт, Шуман), усилвайки в тях ролята на декламационно-речитативните елементи, но и обновява жанра по отношение на хармоничната изисканост и на грижливата разработка на клавирния съпровод. Вокалното му творчество е професионално и артистично коментирано и анализирано в трета глава. Надали в България има друг музикант, който така дълбоко и всеобхватно да познава песните на Волф като Албена Кехлибарева. Тяхното интегрално изпълнение не само в България, а в Германия, Австрия и Холандия е истински художествен героизъм.

Много интересни и верни са разсъжденията за лайтмотивната техника в контекста на Волфовата речитативност и кантилена, както и за съотношението на вокалната и клавирна партия.

Ще отбележа и още нещо по отношение на Хуго Волф, което няма пряко отношение към дисертацията. През 1884 г. той става музикален критик на в-к „Винер салонблат“, който страстно защитава Вагнер, възхвалява Брукнер, младия Малер и Берлиоз и яростно атакува Брамс и Дворжак. Оставям този факт без коментар, защото съм убеден, че за вкусове и естетика не се спори. За тях човек трябва да се бори последователно и то само със средствата на личното творческо поведение.

Четвъртата глава е озаглавена „Макс Регер и „Lied“. Творчеството на този композитор е сравнително малко познато у нас. За разлика  от програмните платна на своя съвременник Рихард Щраус, Регер отстоява тенденцията за чистия инструментализъм, който не е свързан със словото или литературната сюжетност. Когато стане дума за немската и австрийска музика на границата на ХIХ-ти и ХХ-ти век, името му с право се споменава с имената на неговите връстници и съвременници Р.Щраус и Г.Малер. Обаче творческият облик на Регер се определя от съвсем различни естетически принципи. Центърът на неговите търсения е възкресението на живия дух на класиката, използването на класическите жанрове и форми, съчетани със съвременните средства на музикалния език.

Любовта към Брамс и преклонението пред Вагнер спокойно съжителстват в музикалното му мислене. Отричайки алтернативата „Брамс или Вагнер“, Регер съчетава в творчеството си брамсовите и вагнеровите норми на музикално мислене, въпреки че основната линия на неговото изкуство явно е продължение на брамсовата. Той е композиторът, изпитал най-силно благотворното влияние на творчеството на Х.Волф в сферата на „Lied“. Регер, който е един от най-великите органисти, а така също и диригент, пианист и педагог е 13 години по-млад от Волф и в тодината на неговата смърт му посвещава песенния цикъл оп.51 „An Hudo Wolf“, изпитвайки по думите на докторантката „ благоговеен респект към любимия композитор в оформянето на собствения си песенен стил“.

Регеровото творчество на „Liedеr“ обхваща 334 солови песни (сред тях има и 14 дуета), които са подробно коментирани от авторката.

В четвърта глава, наред с чуждестранните, са посочени и българските музиканти, пропагандирали музиката на Регер. Най-активна сред тях е Албена Кехлибарева, изнесла много концерти на регеровите органи в Майнинген, Лайпциг Бон, Берлин и в други градове с органистката Нева Кръстева.

Дисертацията е написана високо професионално, интелигентно и артистично. Сериозната музикална образованост и много широката обща култура на докторантката са безспорни. Най-хубавото в случая е, че изследването е дело на първокласна изпълнителка с несъмнена изследователска склонност.

Сред многото приносни моменти ще посоча, че за първи път в българската вокално-педагогическа литература се осъществява монографичен труд, който разглежда в широк план пространството на жанра „Lied“.

За първи път в българската вокална методология е представен обстойно приносът на вокалното творчество на Хуго Волф като емблематичен за развитието на жанра „Lied“ от втората половина на ХIХ век, който остава еталонен да днес.

За първи път в българската вокална методология е представено малко познатото у нас вокално творчество на М.Регер, разгледано през призмата на органовия начин на музикалното му и хармонично мислене.

След казаното дотук предлагам на научното жури да присъди на доц. Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен "ДОКТОР".

8.09.2015 г.

София                                              проф. Павел Герджиков

Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на НМА "Проф. Панчо Владигеров" за доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност  - С т а н о в и щ е

    (със съкращения)   

на

 Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на Н М А            за доц. д-р Албена Кехлибарева

"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" - 

за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"

Познавам Албена Кехлибарева като великолепен камерен изпълнител, певица с прекрасен глас и с удивителната способност да пее и да си акомпанира сама като изряден и безупречен пианист - много рядко срещан ансамбъл.

Глава първа в дисертационния труд:1.1. Дисертантката разглежда възникването на жанра "Lied", като се позовава на древни източници, описващи "музическото изкуство". То се е разпространявало от странстващи певци - рапсоди и аеди, акомпаниращи си сами с битуващите за времето народни инструменти. Албена Кехлибарева цитира много източници, които потвърждават съществуването на такъв жанр и в древността, който, разбира се, тогава не е носел наименованието "Lied". Особено интересен е погледът на немския композитор и теоретик Даниел Фридеричи, живял в периода 1584 - 1638 г. 

1.2. Във втория раздел дисертантката се спира подробно на древногръцкото театрално изкуство, проследявайки как в представленията на древната драма, трагедия или комедия са съществували и песенни форми. Подробно е проследен пътят на тези форми в легендите за Орфей, после в Рим и Римската империя и Ранното Средновековие. Края на този огромен исторически период и началото на Ренесанса е от особено значение за нови открития в областта на жанра. Кехлибарева разглежда различните пътища, по които ще премине по-късното оформяне на различните видове кратка вокална форма и тя анализира особености в сакралната музика и различните части на католическата меса. Историческият преглед следва до епохата на Френската буржоазна революция и зараждането на романтизма - време, в което жанра "Lied" ще стане особено търсен от композиторите, особено от немско-говорящите страни.

Глава втора: 2.1. В тази глава дисертантката анализира конкретни творби на големите композитори-песенници, които довеждат жанра "Lied" до неговата кулминация. Това са Франц Шуберт (...). Тези изразни средства, заложени в неповторимото Шубертово вокално творчество, а и то самото ще станат пример на всички следващи творци в това пространство. Песенното творчество на Роберт Шуман (...), на Феликс Менделсон-Бартолди (...), на Карл-Мария фон Вебер (...) и особено на Ференц Лист ще разширяват, обогатяват и продължават пътя започнат от Шуберт. Жанрът "Lied" се разпространява и извън немско-говорещие страни. Така Кехлибарева анализира и песни на Едвард Григ, на Фридерик Шопен, на Карл Нилсен, на Нилс Гаде, на Хуго Алвфен, като дори е достигнато до развитието на аналогичен жанр и в българската музика от първото, второто и третото поколение. Особено място е отделено на Йоханес Брамс, при когото се чувства абсолютното покритие на лиричния пърообразен текст и музиката, богато нюансирана в двете партии - вокална и клавирна.

Подглави 2.2. и 2.3: В тези раздели дисертантката обръща внимание на много важният подбор на текст в песенното творчество, като изборът на композиторите се спира на великите поети на времето - Гьоте, Хайне, Айхендорф, Мьорике, Рюкерт, Байрон и други. Разгледан е и периодът, в който някои части на немско-говорещите нации като Австро-Унгария са обвзети от преклонение към италианската музика и борбите на националната интелигенция за самостоятелна култура - напр. случаят с поставянето на "Вълшебният стрелец" на Вебер във Виена.

2.4. Този раздел дисертантката посвещава на значимостта да бъдат изпълнявани песните на композиторите-песеници на оригиналния им език и значението от познаването на логистичните и семантичните тънкости на певческите езици.

Глава трета: 3.1. е посветена на Хуго Волф, прочут с песенното си творчество композитор, преосмислил всичко постигнато от неговите предшественици в жанра "Lied" и вдъхновен от поезията на великите немски поети, дори от преводната поезия на Хейзе и Гайбел. Хуго Волф извисява песента до най-високите й върхове, недостигани дотогава. Отстоявайки своята позиция на тълкувател и преводач на Волфовата музика в България, Албена Кехлибарева дава ценни съвети за интерпретацията на песните Волф като камерен изпълнител и певец. 

3.2. В този раздел дисертантката обобщава творчеството на композиторите, творили "преди", "по времето" и "след" Хуго Волф. Кехлибарева доказва, че Хуго Волф се явява еталон и разделна черта в песенното творчество.

3.3. Тук Албена Кехлибарева изследва връзката между вокалната и клавирната партии като започва още с Карл-Филип-Емануел Бах и композиторите от т.н. Първото Берлинско певческо училище и достига по логичен път отново до Хуго Волф. 

Глава четвърта: В тази глава дисертантката продължава следенето на развоя на жанра "Lied" непосредствено след Хуго Волф - това е композиторът Макс Регер. Регер е велик органов композитор, блестящ органист, изпровизатор, а и блестящ пианист, който оформя песенното си творчество по образците на Хуго Волф. Регер се счита за духовен продължител на Волфовата линия и затова неслучайно посвещава на него цикъл от десет песни "На Хуго Волф" оп. 51. 

 Глава пета: Кехлибарева разглежда от историческа позиция връзката текст-музика и навлиза в нови измерения на тази връзка, каквато съществува в творчеството на Густав Малер, Рихард Щраус, Макс Регер, Александър фон Цемлински.

Приносни елементи в този дисертационен труд намирам за следните: 

На първо място ценните историческите изследвания на Албена Кехлибарева, изразени в цитираните писмени доказателства за развитието на жанра "L i e d", събрани във внушителното количество от използвана литература от над 250 научни труда - монографии, изследвания, дисертации на немски, френски, английски и руски езици.

На второ място - много полезни са направените анализи на песни във 2-ра, 3-та и 4-та глави, съпроводени от подходящи съвети за интерпретацията на също огромен брой песни. Това е много ценен педагогически принос в обучението на младите бъдещи певци и пианисти.

Приносни характеристики носят и полезните цитирани изследователи на творчеството на композитори, творили в този жанр, както и споменаването на концертните изпълнения на изпълнители от България и чужбина. На особено място поставям и богатата концертна и записна дейност на Албена Кехлибарева, изпълнила по много вълнуващ начин по-голяма част от посочените в дисертационния труд произведения на композитори, творили в областта на жанра "Lied".

Въз основа на посочените данни, убедено предлагам на почитаемото научно жури, на доцент Албена Кехлибарева да бъде присъдена академичната степен "ДОКТОР".

07.09.2015 г.                           Рецензент:  подпис ...............С. Шопова      

                                    проф. д-р Савка Шопова-Маркова,  Доктор хонорис    кауза на Н М А "Проф. Панчо Владигеров",   София