Проф. Илка Попова за Албена Кехлибарева
Публикувам с благодарност - Рецензия за дисертационен труд на проф. д-р Албена Кехлибарева на тема "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" -
за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"
Камерният интерпретатор с безпогрешната си творческа и човешка интуиция е призван да улови и предаде най-финните и изящни като психологически рисунък, душевни импулси и движения, за да достигне до крайната си цел - човешкия универсум.
Камерното музициране и идентифициращия го високо художествен жанр на авторската песен "Lied" /обект на изследване на настоящата докторска дисертация/ е уникален микрокосмос. Той е необятна емоционална, философска и езотерична вселена, градивно съчетаваща в себе си предизвикателството на имагинерните духовни пространства и извечния стремеж на посветените към просветление и извисяване.
Албена Кехлибарева е един от творческите прецеденти в камерната практика, съчетаваща певеца и пианиста, вокалиста и акомпанятора, постигайки най-изтънчения и верен на образа баланс в изпълнението си.
Оформя се и изгражда в семейство със значими културни традиции и артистична атмосфера - майка й е поетесата Надя Кехлибарева, а баща й е лекар, меценат, ценител на изкуствата, с много специално отношение към музиката.
Професионалният й път започва в София, където през 1976 г. завършва НМУ "Любомир Пипков" със специалност пиано, а през 1980 г. се дипломира в два факултета на БДК/ днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"/ - вокален със специалност "класическо пеене" в класа на проф. Илия Йосифов и в инструментален - специалност "пиано" като възпитаничка на проф. Лили Атанасова и акад. Атанас Куртев. Придобива и магистърска степен по специалността "камерно-ораториално пеене" през 1982 г. във Висшето музикално училище "Ханс Айслер", Берлин, след което продължава своето професионално израстване, като усъвършенства знанията си и уменията си в сферата на камерното музициране. Ето защо, през 1984-1985 г. специализира във Висшето училище за музика, Мюнхен /специалност "Lied" при проф. Лоре Фишер/, а през 1991 - 1992 г. във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Виена при проф. Ерик Верба и проф. Леополд Спитцер. Активен участник е в редица майсторски класове: Норвегия "Рингве" за барокова музика в град Трондхайм, "Моцартеум" - Залцбург - 3 пъти, Ваймар - 4 пъти, Гера и Амстердам - за интерпретация на съвременна музика.
Певицата започва да се изявява като солист на оперната и на концертната сцена. В периода 1982-1984 г. е солист на оперните театри в гр. Нордхаузен и Хале - Германия, като в репертоара са й ролите на Кармен, Керубино, Фатиме, Йокаста от "Едип-цар" на Стравински. Едновременно с оперните си участия осъществява концертна дейност в много градове на Германия /по това време е в договорни отношения с Кюнстлер агентур - Берлин/.
От 1990-1995 г. е концертираща певица към Обединение "Музика" и е солист на редица водещи български симфонични оркестри. С някои от тези състави реализира световните премиери на оркестровите песни от Хуго Волф и Макс Регер, а също и на творби от български композитори. Като член на Обединението "Musica Sacra" - Берлин, от 1993 до днес участва в ежегодни мисионерски концерти в полза на децата от третия свят, състояли се в прочути германски и европейски катедрали - Берлин, Мюнхен, Дрезден, Бранденбург, Флоренция, Дортрехт и други. През 2006 е избрана и в редакционната колегия на "Musica Sacra", като е включена в селекцията на национални международни проекти.
Кандидатката има разнообразна концертна и звукозаписна дейност. Осъществила е многобройни концерти, като значителна част от тях са рецитали за глас и орган, за глас и пиано, със симфонични и камерни оркестри, в почти всички страни на Европа, а също и в Китай, Монголия, Япония. Голям брой записи реализира съвместно със съпруга си - звукорежисьора Христофор Стоянов, които са притежание на Златния фонд на БНР и фонда на радиото, на Словашкото Радио, на различни радиа в Германия. Над 20 са издадените CD и DVD дискове на певицата от издателските къщи "Балкантон", "Orpheus", "Mitiel", "OEZB - Berlin","Acropolis" и други. Те включват солови изпълнения и изпълнения с камерни състави, като творбите обхващат композитори от Ренесанса до съвремеността. Дисертантката осъществява над 40 предавания /EBU/ за Радио BBC в Европа, САЩ, Третия свят.
Удостоена е и с редица международни награди като:
а) Първа награда от Международен конкурс "Хуго Волф" - Виена, б) Втора награда за камерни дуа - глас и пиано, Мюнхен, в) Първа награда за камерна формация и камерна музика - глас и орган, Любек, г) Специална награда на публиката "Ели Амелинг" - Сент Хертогенборш, Нидерландия.
Педагогическата дейност на кандидатката започва през 1985 г. като хоноруван преподавател по класическо пеене в СМУ "Любомир Пипков" - София, а от 2001 г. е преподавател по камерно пеене, вокална интерпретация, камерна музика, философия на музиката, вокални ансамбли в Нов български университет. През 2005 се хабилитира и осъществява ежегодни майсторски класове "Das Deutsche Lied-Aspekte" в Германия, Австрия, Финландия.
Успоредно с изпълнителската си практика и педагогическа дейност, авторката се вълнува и от теоретичните проблеми на вокалното изкуство, обогатявайки параметрите на певческото си и педагогическо майсторство и в научна посока.
Адмирирам, и като вокалист, и като педагог, десертационния труд на доцент Албена Кехлибарева "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век". Разработката чрез детайлен и многопланованализ изследва, систематизира и типологизира художествено-естетическата уникалност на жанра "Lied", като интегрален концепт/модел, детерминиран от непрекъснато променящата се историческа, социална и културна ситуация. Дисертантката поставя акцента върху стилистичните, лексикалните, специфики и творчески завоевания на авторската художествена песен, чрез поставените и разработени интерпретационни проблеми, пряко произтичащи от духовния микро и макрокосмос на романтизма и постромантизма като цяло, и в частност на сетивността, в проекцията й на изходна база и задвижващ емоционално-психологически механизъм.
Централно място в изследванията на дисертационния труд заема песенното творчество на Хуго Волф и Макс Регер, дръзките новатори, разчупили статуквото и предифинирали естетическите норми.
Представената научна разработка е ценна, не само с предмета си на изследване, поставените задачи, цели, приноси, но и от гледна точка на теоретичното обогатяване на българската вокална педагогика, посредством изпълнителската и педагогическа практика на съвременните й изявени представители. Тематичната обвързаност на докторантурата с концертните програми и записи, включващи песни на Волф и Регер е индикация за задълбочено навлизане в проблематиката, внася допълнителен елемент на автентичност и откривателски пламък.
Дисертационният труд
"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" е от типа "теоретико-приложен" като се състои от 393 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11 копия от ръкописи и е структуриран в: увод, пет глави, заключение, приложение - списък на селекционирани студийни записи от Фонда на БНР с отношение към научната разработка. Библиографията наброява общо 255 заглавия: 229 печатни и интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 литература на латиница: 18 дисертационни труда на кирилица и 8 на латиница. Използвани са още 119 препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Изведени са научните приноси, налице са и необходимите публикации по темата.
Уводът формулира темата на разработката, набелязва обекта на изследване /пространството на жанра "Lied"/, ясно дефинира целта: извеждане на изпълнителската позиция към проблематиката пред мащабността, значимостта и актуалността на жанра "Lied", както и поставянето на преден план на фундаменталното значение ва висшата поезия, принадлежаща на жанра, поставя и отделните задачи.
Дисертантката визира и използваните методи при своето изследване - универсални: анализ, обобщение, индукция, дедукция, аналогия и други, и частните аналитични: издирване и проучване на статии, критика, записи. В емпиричната част доминира историческия подход, а в приложната - аналитичния, като водещи са звуковите материали /документални и студийни/, писмените източници - статии и публикации, научни трудове и доклади.
Първа глава е разделена на две подглави и е поднесена като интегрално изследване на жанра "Lied".
Първа подглава внася яснота и прецизира етимологията, историческия статус и художествено-естетическите параметри на понятията "Kammermusik" и "Kammesänger" от гледна точка на тяхната самостоятелна поява, концептуализиране, пряк предтеч, обмен и взаимовръзка с "Lied".
Втора подглава е ситуирана в културологичен аспект и се спира на процесите, провокирали създаването на жанра и изначалната му обвързаност с поезията.
Очертани са трите посоки, оформили художественото битие на жанра: духовната или сакралната музика, дворцовата, концептуализирала операта в края на ХVІ век, като пряка или косвена релация по отношение развитието на жанра "Lied"; и третата, с корени в народните певчески форми. Дисертантката не само проследява кривата на преобразуване и изкристализиране на жанра - от времето на минезингерите, "галантните стилове" и виенската класика до собствения му смел и дързък полет, но изследва и навлизането му в творческото пространство на композиторите от различни националности, култури и езици - включително и български.
Втора глава е поднесена като естетико-исторически обзор, разположена е в общо 4 подглави и фокусира вниманието конкретно върху развитието на жанра "Lied" през първата половина и средата на ХІХ век.
В първата подглава е отделено място на най-значимите творци и опуси, представителни и знакови за жанра, довели до пълната му еманципация от другите сценични изкуства и обособяването му като концепт/модел със собствена естетическа територия, норми и правила. Дисертантката приема варираната песенна форма на Шуберт за гранична при отделянето й от фолклорната песен, отчита и разширената роля на клавирната партия, която от съпровод с елементарни основни хармонични функции придобива самостоятелност и автономност.
Доцент Кехлибарева проследява релацията вокална партия - клавирен съпровод и при Роберт Шуман и достига до извода за новото значение/значително по-автономно, отколкото при Шуберт/, на клавирната партия. Шуман е разгледан като предтеча на лайтмотивната техника и новатор - по отношение на хармоничния език, на декламативно-вокалната изказност и предпочитанието му към съвременните с по-субективна, романтична светочувствителност поети.
В подглавата е отделено място и на композиторите Клара Шуман, Менделсон, Вебер, Лист, Брамс, Шпор, Корнелиус, Льове, Йенсен, Шопен, Григ. Всички тези композитори, според дисертантката възраждат соловата песен и я издигат до висотата на жанра "Lied", като разширяват неимоверно географските й граници и сътворяват един нов свят на чувства, прозрения и послания.
Метафоричното значение на "ключовата дума", като носител на най-голямото напрежение и натрупана словесна енергия в образността на вокалната форма "Lied", е обект на изследване във втора подглава. Съществена предпоставка дисертантката открива в особената музикалност и в дълбоката символика на поезията, сътворена от Гьоте, Хайне, Мьорике, Шилер и други. Дешифрирането на поетичния текст чрез отделяне на смисъла от чисто инструменталната, езотерична изказност, проектира според изследванията на дисертантката известна йерархия в словесния изказ и оформяне на словесни категории като "ключова дума" /лична метафора/.
Трета подглава проследява естетическата обвързаност и приемственост по отношение на фразировката, пряко произтичаща от "Viennese Style", като осветява обстоятелства, които провокират и довеждат до естественото проявление на тази надстроечна категория, достигнала най-изтънчените си измерения при Моцарт. Изследвана е зависимостта на някои естетически норми по отношение на фразировката. Според анализа на дисертантката подобна фразировка носи инструментален характер, а приносът на виенските класици е в имплантирането й във вокалната музика. Авторката проследява не само приемствеността по отношение степента на нюансирането й при Моцарт, Шуберт, но и проевлението й през следващите епохи, включително и в творчеството на някои български композитори.
Четвърта подглава разглежда пеенето/на даден език/като художествен акт и високо стойностно въздействено изкуство. Тя застъпва тезата, че пеенето на немски език /в поетичното му проявление/ е най-висш израз на поетичната еманация.
Ценни и полезни от фонетичен и интерпретационен аспект са класификацията и характеристиките на гласните и съгласните в немския език, строгата специфика при звукообразуването и звукоизвличането, както и съпоставките с българския език.
Особено интересни от фонетично естество, но ситуирани през призмата на естетическия ракурс и измерения са разгледаните специфики на пресътворявания образ и художествена интерпретация. Доцент Кехлибарева достига до извода, /цит./ "че именно в пеенето, поезията изживява своята висша, безгранична еманация".
Трета глава представлява мащабно и респектиращо, с приносен характер изследване на песенното творчество на Хуго Волф - "определен да носи венеца на един от най-значимите композитори на песента за всички времена". Проследени са факторите с решаващо значение, оформили духовните пристрастия и творческа вселена на композитора. Подчертан е здравия фундамент на наследството на традициите, пряко произтичащи от Шуберт, Менделсон, Льове, Шуман, Лист и особено на Рихард Вагнер - абсорбирани и новаторски преосмислени от Волф.
Направен е опит за класификация на вокалното наследство, достигащо впечатляващия брой от 370 песни, издигнали жанра "Lied" до непознати за музикалната история и практика художествено-естетически висоти.
Дисертантката /през ракурса на изпълнителя/ откроява специфичното и уникалното в песенното творчество на Хуго Волф. Отделено е внимание и на мелодичната графика, на психологическото пресътворяване на поетичния образ в музикален еквивалент, на типично Волфовския музикален език. Акцентирано е върху качествения скок и прелом, превърнал специфичното изкуство на Волфовата "Lied" в една симфонична поема.
Лайтмотивната техника в контекста на Хуго Волфовата речитативност и кантилена е предмет на изследване в първа подглава. Дисертантката извежда и 3-те най-типични особености на лайтмотивната техника при Волф:
1.) аугментираният словесен образ
2.) контрапунктни гласове, отделящи се от чисто харминичния съпровод
3.) пълно следване на текста при неповторяемост на нито една дума
Албена Кехлибарева отправя своите препоръки към певците, занимаващи се с песните на Хуго Волф, като насочва фокуса на внимание върху "проблемните зони" - дълбоко психологизираната музикална изразност, кодовото интонационно движение, хармоничните модулации и специфичното късноромантично гласоводене, всички те базирани и извлечени от прекия й теоретичен и особено практически опит.
Втора подглава се спира на модификацията или по-точно на сублимацията на даден поетичен текст, разгледана като социативен музикален еквивалент и като катализатор, довеждащ до нови съотношения в баланса между поезията и музикалната изказност. Авторката проследява и отдава дължимото на двата пътя, по които се развива жанра "Lied", а именно духовната или "органната песен" и светската - "симфоничната песен". Обхваната е и историческия контекст на епохата, в която процъфтява "Lied". Според г-жа Кехлибарева това са обективните подбудителни причини и фактори, залегнали в основата на създадения от Волф нов стил на хармонична изказност.
Трета подглава се спира, от позицията на изпълнителския прочит, върху някои особености на вокално-клавирния стил при зрелия Хуго Волф и пряко свързаните с тях нови интерпретационни възможности. За целта е изследван на дълбинно ниво процеса на съотношението между вокалната и клавирната партия в "Lied" през нейния късноромантичен стадий чрез определянето й като жанр на триединството - поезия, озвучена или доизказана във вокалната и клавирна партия. Място в тази подглава е отделено и на забележителните Волфови вокалисти, сътворили интерпретационните образци между които - Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Ели Амелинг, Херман Прай, Дитрих Фишер-Дискау и други.
Развита е и е защитена тезата, визираща поезията като подбудителна причина "Lied" да се отдели от операта и от концертната ария. Безспорните доводи и корени, дисертантката открива в самата природа на "Lied", по своята същност минимализирана оперна драматургия, и достига до извода, че именно минимализацията съвместно с поезията издига жанра на авторовата художествена песен във висша поетична еманация.
Четвърта глава разглежда творчеството на композитора Макс Регер. Отделено е специално място на прякото благотворно влияние на Хуго Волф върху соловото му песенно творчество, ситуирано в сложния многопластов контекст и значение на жанра "Lied".
Авторката очертава характерните особености на Регеровата песен - обгърната от религиозна образност и дълбок вътрешен трагизъм, обединяваща в себе си - условното и неконвенционално третиране на словесния текст, красивата мелодика, строфичността на народната песен, сложното преплитане с контрапунктни гласове, идващи от клавирната партия в контекста на сложния регеровски хармоничен език. Докторантката ясно дефинира трите вида "Lied" при Регер - клавирната, органовата, оркестровата. Г-жа Кехлибарева проследява процеса на проникване на музиката на Макс Регер в източноевропейската култура и по-специално в славянската, както и обособяването на трите периода в разпространението на музиката на Регер в България, и творците дали своя принос при изпълнението на този трудно достъпен и не лек за изпълнение Регеров песенен стил.
Пета глава изследва корелацията слово - музика в "Lied", според дисертантката, в дълбока връзка с развитието на съотношенията мужду вокалната и клавирната партия. Тя извежда тезата, че както те са подчинени на историческите преминавания и трансформации, така и корелацията слово - музика изживява различни периоди, като се развива в по-голяма част от случаите от прости взаимоотношения към постепенно усложняване. Артикулирани са някои характеристики, категоризиращи степените "инструментация" на песента до проявлението на процеса "симфонизация" на песента, както и обратната връзка - "лидеризация" на симфонията.
Дисертантката разглежда и особения вид "вокални цикли", съставяни от самите изпълнители-тълкуватели при провеждане на вокалните рецитали /"Liederabende"/, както и на някои от свързаните с тях изпълнителски практики, спомагащи образуването им - като техника на колажа, постигната чрез новото структуриране и обозначимост.
Заключението е своеобразна рекапитулация на изследването в дисертационната разработка - епоха на късния романтизъм в музиката и развитието на жанра "Lied", посредством вникването в техния алгоритъм като дадено явление, в контекста с мястото им на проявление не само в исторически аспект, но и в цялостния живот на социума.
Очертана е стилистиката и лексиката на емблематичните новатори на жанра на авторовата художествена песен - "Lied" - Хуго Волф и Макс Регер.
Разграничени са и трите относително ностнантни нива в изкуството на интерпретацията.
В заключение, от позицията на камерен и концертно-ораториален изпълнител, с дългогодишна концертна практика и звукозаписна дейност, Албена Кехлибарева споделя творческото си верую - "концертът като социален акт е диалог".
Като обобщавам дотук считам, че дисертационният труд отговаря изцяло на изискванията за характера на научните приноси: новост за науката, обогатяване на съществуващите знания и приложението им в практиката.
Между важните приноси на разработката, бих искала да откроя и особено да подчертая, че:
за първи път в българската вокално-педагогическа литература предмет на панорамно изследване е пространството на жанра "Lied" /с акцент върху късноромантичния му период/, ситуиран както в културологичен, така и в изпълнителски аспект
трудът е със съществен принос в изследването и популяризирането на вокалното творчество на Хуго Волф и Макс Регер - емблематични творци на "Lied", както по отношение на трайното вписване на песните им в концертната и вокално-педагогическа практика в България.
приносна е конституираната взаимозависимост между нивата на вокалната и клавирната партия в късноромантичната "Lied" с оглед на изпълнителските практики, както и дефинираните параметри на корелативната връзка слово - поезия, отличаваща и исторически аспект жанра "Lied" от операта и ораторията.
включените в част от разработката анализи на песни, могат да бъдат полезни и ценни за изучаващите класическо пеене, изпълнители и вокални педагози.
приносни са многобройните премиерни изпълнения и записи за България на творби от Хуго Волф и Макс Регер, реализирани от дисертантката.
Въз основа навсичко казано до тук, заключението ми е, че дисертационният труд
"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век"
с мащабния си обхват и утилитарност, е значима и представителна разработка, със много сериозна научна стойност, с безспорен приносен характер и отговаря на законовите изисквания.
С убеденост препоръчвам на почитаемото Научно жури да присъди на доцент Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен "Доктор".
03.09.2015 г. Рецензент:
гр. София Проф. Илка Попова
