Публикувам с благодарност
СТАНОВИЩЕ
на проф. Павел Герджиков за дисертационния труд на
доц.
Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова на тема
НЯКОИ
ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА
НА „LIED“ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА – ХIХ И
НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК
за присъждане на образователната и
научна степен "ДОКТОР"
Албена Кехлибарева е необикновено
самобитна и много рядко срещаща се музикална изпълнителка – професионална певица
и пианистка. Възпитаничка е на НМА „Панчо Владигеров“ с два факултета – вокален
(проф.Ил.Йосифов) и инструментален – специалност пиано (проф.Лили Атанасова и
проф.Ат.Куртев). Усъвършенства своето майсторство в Германия, Австрия, Италия,
Норвегия при Елизабет Шварцкопф, Ян Партридж, Ерик Верба, Лоре Фишер, Ели
Амелинг, Челестина Казапиетра и други. Повече от 25 години концертира много
успешно като камерна, кантатно-ораториална певица и пианистка.
Албена Кехлибарева е изключително рядък
случай в световната музикална практика на певец, съпровождащ сам своите
изпълнения. Била е солистка на известни европейски симфонични и камерни
оркестри и е осъществила много концертни турнета в Европа и Азия. Активно
пропагандира съвременна българска музика, както у нас, така и на престижни
международни форуми. Издала е над 20 CD и DVD продукции в български и чуждестранни звукозаписни
къщи. В момента е доцент в департамент „Музика“ на НБУ.
Трудът (323страници) е структуриран в
пет глави, увод, заключение и приложение – списък на селекционирани студийни
записи от фонда на БНР с отношение към дисертационния труд.
Приех с удоволствие да бъда рецензент на
дисертацията, преди всичко заради темата ѝ, която е в областта на вокалната
камерна музика. Камерната музика, както е известно, заема съществено място в
моя дълголетен творчески път.
Прочетох с много голям интерес труда.
Подобни разработки, писани от действащи изпълнители, са рядкост не само в
нашата, но и в световната музикално-теоретична практика.
Обект на дисертацията е пространството
на жанра „Lied“. Пътьом ще отбележа, че съществува и понятието „Melodie“, както и че двете понятия не могат да
обхванат цялата вокална музика за глас и инструментален съпровод от
трубадурското canso и l’air de cour до съвременната
песен, а в случая става дума за епохата на романтизма, постромантизма – ХIХ-ти и началото на ХХ-ти век. Като граница, при
цялата условност на понятията, се счита предромантизма (този период има и други
наименования) с композиторите, творили около 1770 г. – за „Lied“ и около 1840 г. за „Melodie“.
Оттук нататък ще става дума само за „Lied“, тъй като
авторката разглежда песенното творчество предимно (с малки изключения – напр.
Григ) на немски композитори по текстове на немски поети или по текстове на
поети от други националности, преведени на немски. Най-общо казано Албена
Кехлибарева е в територията и естетиката на немския музикален и литературен
романтизъм и постромантизъм.
Нямам намерение, пък и не е необходимо,
да преразказвам съдържанието на отделните части – рецензентите сигурно ще ги
анализират поотделно. Като автор на становище трябва да дам само обща оценка на
труда. Все пак ще отбележа, че за мене лично особено интересни и с приносен
характер са първа, трета и четвърта глава. Зад немногословното заглавие на
първата се крие много сериозна разработка, в която се проследява хилядолетен
културологичен процес в развитието на човешкото общество. Не познавам подобен
текст в отечествената музикално-теоретична литература.
Третата глава е озаглавена „Хуго Волф и Lied“. Съгласен съм с докторантката, че (цитирам) „Едва
ли има друг композитор, чийто живот и дело да принадлежат толкова цялостно,
толкова всеотдайно и дълбоко на песента, на жанра „Lied“,
както този на Хуго Волф (1860-1903)“. На този забележителен австрийски лирик се
пада честта да завърши на границата на ХХ век дългия път на развитието на
немско-австрийската „Lied“. За краткия си
живот (умира на 43-годишна възраст в психиатрична клиника) Волф създава
множество песни (367 на брой), които не само продължават традициите на
романтичните песни на своите предшественици (Шуберт, Шуман), усилвайки в тях
ролята на декламационно-речитативните елементи, но и обновява жанра по
отношение на хармоничната изисканост и на грижливата разработка на клавирния
съпровод. Вокалното му творчество е професионално и артистично коментирано и
анализирано в трета глава. Надали в България има друг музикант, който така
дълбоко и всеобхватно да познава песните на Волф като Албена Кехлибарева.
Тяхното интегрално изпълнение не само в България, а в Германия, Австрия и
Холандия е истински художествен героизъм.
Много интересни и верни са разсъжденията
за лайтмотивната техника в контекста на Волфовата речитативност и кантилена,
както и за съотношението на вокалната и клавирна партия.
Ще отбележа и още нещо по отношение на
Хуго Волф, което няма пряко отношение към дисертацията. През 1884 г. той става
музикален критик на в-к „Винер салонблат“, който страстно защитава Вагнер,
възхвалява Брукнер, младия Малер и Берлиоз и яростно атакува Брамс и Дворжак.
Оставям този факт без коментар, защото съм убеден, че за вкусове и естетика не
се спори. За тях човек трябва да се бори последователно и то само със
средствата на личното творческо поведение.
Четвъртата глава е озаглавена „Макс Регер
и „Lied“. Творчеството на този композитор е сравнително
малко познато у нас. За разлика от
програмните платна на своя съвременник Рихард Щраус, Регер отстоява тенденцията
за чистия инструментализъм, който не е свързан със словото или литературната
сюжетност. Когато стане дума за немската и австрийска музика на границата на ХIХ-ти и ХХ-ти век, името му с право се споменава с
имената на неговите връстници и съвременници Р.Щраус и Г.Малер. Обаче
творческият облик на Регер се определя от съвсем различни естетически принципи.
Центърът на неговите търсения е възкресението на живия дух на класиката,
използването на класическите жанрове и форми, съчетани със съвременните
средства на музикалния език.
Любовта към Брамс и преклонението пред
Вагнер спокойно съжителстват в музикалното му мислене. Отричайки алтернативата
„Брамс или Вагнер“, Регер съчетава в творчеството си брамсовите и вагнеровите
норми на музикално мислене, въпреки че основната линия на неговото изкуство
явно е продължение на брамсовата. Той е композиторът, изпитал най-силно
благотворното влияние на творчеството на Х.Волф в сферата на „Lied“. Регер, който е един от най-великите органисти, а
така също и диригент, пианист и педагог е 13 години по-млад от Волф и в
тодината на неговата смърт му посвещава песенния цикъл оп.51 „An Hudo Wolf“, изпитвайки по думите на докторантката
„ благоговеен респект към любимия композитор в оформянето на собствения си
песенен стил“.
Регеровото творчество на „Liedеr“ обхваща 334
солови песни (сред тях има и 14 дуета), които са подробно коментирани от
авторката.
В четвърта глава, наред с
чуждестранните, са посочени и българските музиканти, пропагандирали музиката на
Регер. Най-активна сред тях е Албена Кехлибарева, изнесла много концерти на
регеровите органи в Майнинген, Лайпциг Бон, Берлин и в други градове с
органистката Нева Кръстева.
Дисертацията е написана високо
професионално, интелигентно и артистично. Сериозната музикална образованост и
много широката обща култура на докторантката са безспорни. Най-хубавото в случая
е, че изследването е дело на първокласна изпълнителка с несъмнена
изследователска склонност.
Сред многото приносни моменти ще посоча,
че за първи път в българската вокално-педагогическа литература се осъществява
монографичен труд, който разглежда в широк план пространството на жанра „Lied“.
За първи път в българската вокална
методология е представен обстойно приносът на вокалното творчество на Хуго Волф
като емблематичен за развитието на жанра „Lied“
от втората половина на ХIХ век, който
остава еталонен да днес.
За първи път в българската вокална
методология е представено малко познатото у нас вокално творчество на М.Регер,
разгледано през призмата на органовия начин на музикалното му и хармонично
мислене.
След казаното дотук предлагам на
научното жури да присъди на доц. Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и
научна степен "ДОКТОР".
8.09.2015
г.
София
проф. Павел Герджиков