ПАРАЛЕЛНИ ВРЕМЕНА - Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016

П А Р А Л Е Л Н И   В Р Е М Е Н А

 Статия от проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. в сп. "Университетски дневник" бр. 15/2016 

 

В идеята за цикъл от 8 вокални рецитала, който ще бъде осъществен за един по-голям период от време от доц. д-р Албена Кехлибарева, са "паралелните светове", които могат да бъдат открити в музиката на композитори от различни епохи. В основата на започнатия им диалог е отношението към тяхното време като индивидуално ценностно разбиране за съвременно изкуство. Интересите на Албена Кехлибарева към жанра Lied - художествената песен от ХІХ век, и неговото претворяване в музиката на ХХ и ХХІ век е свързан с дългогодишни проучвания и теоретични изследвания, и с повече от 30-годишна успешна концертна и звукозаписна дейност в България, Австрия, Германия и други страни. Отношението й към тази музика е подчинено на стремежа към задълбочен философски и интерпретаторски прочит, постигнат чрез вокална и клавирна реализация на творбите - Албена Кехлибарева е уникална за изпълнителската практика симбиоза на певица (мецосопрано) и пианистка. В концертите й е включена и мултивизия с превод на текстовете и друг илюстративен материал, която познавателно допълва програмите й. 

Първият концерт се състоя в залата на Съюза на българските композитори. Вторият органично се вписа в тритепредставителни за НБУ изяви - Празничен концерт на Камерата Орфика, солист проф. Марио Хосен, гост-солисти Рафаели Малоци (виола) от Италия и Стефания Янкова (виола), и участия на студенти и преподавателиот департамент "Музика" в мащабната инициатива на Софийската филхармония "Обичам българската музика" (3 март) - в нея доц. Кехлибарева представи песни от проф. Димитър Христов, д.н., доц. д-р Георги Арнаудов и други български автори. 

Акцент в концерта по мултивизия на Стоянила Стоянова бе песенното творчество на Макс Регер (100 години от смъртта му) - един от гениалните композитори от края на ХІХ и началото на ХХ век, познат в Българияпреди всичко с органните си творби. Макс Регер (заедно с Хуго Волф) е един от предпочитаните от Албена Кехлибарева автори.С подбора и интарпретацията на Регеровите песни - пет, изпълнени в началото и пет - в края на концерта, а сред тях 6 български премиери - Кехлибарева очерта вълнуващия свят на музиката му, запечатала късноромантичния патос, изпълнена с драматизъм и с контрастни настроения, преливащи в съкровената лирика, същевременно обърната към следващите десетилетия като естетика и музикален език, и влизаща в спецефични диалози с вокалното творчество на четирима съвременни композитори, трима от които тясно свързани с Нов български университет.

Творчеството на известния австрийски композитор Райнер Бишоф (Доктор хонорис кауза на   Н Б У) е познато у нас преди всичко с изпълнения на негова оркестрова и камерноинструментална музика. Цикълът от шест поеми за алт, виолончело, пиано и челеста "Една година в кулата с Хьолдер" по Фридрих Хьолдерлин, оп. 44, прозвуча за първи път на българска сцена в интерпретацията на Албена Кехлибарева, Димитър Тенчев - виолончело и д-р Златка Ангелова - пиано и челеста. Написан е през 1996, същата година е отпечатан в Doblinger Verlag. Философията на Хьолдерлин кореспондира с творческата нагласа на Райнер Бишоф и неговия музикален език, основан на додекафоничната техника. Иносказателната образност, в случая в сменящите се природни картини като израз на житейския кръговрат, е постигната чрез трансформация на серийни модели. За композитора те имат философски основания. Свързан с идеята на виенската Neue Musik, той конструира различни пространствени фигури като израз на различни житейски и духовни модели, а омузикаленият текст е смислово експресивната линия, която е вплетена в инструменталния звук. В концерта прозвуча и неговата творба за соло цигулка "Хава Нашира" - поетично разгърната от проф. Марио Хосен инструментална пиеса върху еврейска религиозна песен.

И един своеобразен красив реверанскъм виенската музика през първите десетилетия на ХХ век - песента "Самотен гълъб" от Кирил Илиевски, по стихове на Крум Пенев, посветена на Албена Кехлибарева през 1980 г. от младия тогава композитор.

Двете песни по стихове на Пейо Яворов - "Дъжд" и "Живот в живота", из триптиха "Шепот насаме", Георги Арнаудов композира през 2011 г. Създаден е по известния едноименен Яворов поетичен цикъл, написан през 1907 г. и издаден през 1910 г. в "Подир сенките на облаците". Оригиналът на триптиха е за сопран, цигулка и пиано, редакцията за мецосопрано и пиано е на Албена Кехлибарева. Чрез песните на Георги Арнаудов тя разкри един друг свят, емоционален, но по-деликатен като художествен изказ. Композиторът следва вътрешната музика на Яворовата поезия (която отбелязват всички негови изследователи). Усещаме я в изграждането на формата, в изчистената и изваяна мелодична линия, определена от красотата на поетичния ритъм и динамиката на стихосложението. 

В песните на Димитър Христов Албена Кехлибарева разкрива ярка неоромантична образност. Композиторът пише своите два цикъла за сопран и пиано по текстове на Пенчо Славейков през 1981 г. Избраните три песни от тях - "Во стаичката пръска аромат", "Насреща ми седеше ти", "Виж, отърси чело бяло" отново адаптирани за мецосопрано и пиано от Албена Кехлибарева, оформят музикална трилогия от песенни миниатюри, посветени на любовта. Следвайки света от чувства в Пенчо-Славейковата словестност, Димитър Христов създава свой изразителен песенен модел с графични релефни мелодични линии, очертани от наситени различни реторически фигури и игра на динамични нюанси във вокалната и клавирната партия. 

Концертът, проведен в представителната за столицата ни сграда на Музея за история на град София, предизвика интереса на професионалната публика. Идеята да бъде изнесен в това ново музикалнокултурно пространство открива възможности за различни интересни проекти.

     Проф. Елисавета Вълчинова - Чендова, д.н.                                                                   

Списание "Университетски дневник", Брой 15/2016

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н. за доц. д-р Албена Кехлибарева

Рецензия от Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н., за дисертационния труд на доц. Албена Кехлибарева/за придобиване на степен "доктор"

(първоначална публикация - неделя, 20 септември 2015 г.)

 

СТАНОВИЩЕ

от проф. Елисавета Борисова Вълчинова-Чендова, д.н., НБУ

за дисертационния труд на

ДОЦ. АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА КЕХЛИБАРЕВА-СТОЯНОВА

на тема

„НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА –

ХІХ И НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен „доктор“,

професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство

Още с формулирането на темата доц. Албена Кехлибарева насочва вниманието към пространството на художествения жанр „Lied” в епохата на Романтизма и постромантизма и специфичните за него интерпретационни особености, свързани с естетически и музикалнотехнологични проблеми. Обособяването и развитието на жанра е аргументирано в широк исторически и културологичен контекст.

Доц. Кехлибарева е сред малкото у нас музиканти тясно свързани с жанра „Lied”. Певица и пианистка, доц. Кехлибарева има респектиращ актив от концертни изпълнения и звукозаписна дейност в България, Германия, Австрия, в страни с отношение към тази музика и култура. Тя успешно се стреми да приобщи българския слушател и изпълнител към нея – и особено младите хора!, както с артистичните си изяви, така и с инициирането на разгърната образователна педагогическа и обществена дейност. Проектите й са насочени и към по-широк кръг участници и слушатели. Доц. Кехлибарева се откроява със своята многостранна и задълбочена хуманитарна нагласа и информираност, съчетана с естетско отношение към езика (а немският език е езикът на „Lied”), към поезията и литературата. Като неин научен ръководител високо оценявам постигнатия резултат и специално й благодаря за съдържателния и ползвотворен диалог, който имахме през тези години.

В този си вид текстът на дисертационния труд е единен тематично и монографично завършен. (Първият му вариант, който обсъждахме, беше по-обемен.) Както е посочено в автореферата, точно резюмиращ съдържанието, дисертацията се състои от 323 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11 копия от ръкописи. Трудът е структуриран в пет глави, съответно с подглави, които конкретизират проблематиката, увод, заключение и приложение (Списък на селекционирани студийни записи от Фонда на Българското национално радио с отношение към дисертационния труд). Библиографията е респектираща, включва общо 255 заглавия: 229 печатни и интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 на латиница; 18 дисертационни труда на кирилица и 8 – на латиница. Използвани са: 119 препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Ползваната литература – сама тя е приносна за музикалната ни наука!, е подложена на задълбочен коментар, авторката категорично изказва своето мнение, при това го заявява убедително, позовавайки се и на собствения си опит на интерпретатор, както и на богатите си впечатления от художествени реализации на други изпълнители в чужбина и в България.

Логично в първа глава се изяснява понятийният апарат, свързан с „Lied” (“Kunstlied“), а именно „Kammemusik” и „Kammersänger”, а във втора подглава се проследява историческото формиране на жанра чрез трите пътя, довели до обособяването му: духовният път – сакралната музика; светската музика (от операта до инструменталната музика на XVIII и началото на XIX век) и фолклорните певчески форми. Естетико-историческият преглед на „Lied“ през целия XIX век в глава втора e изведен чрез най-значимите и знакови творби за жанра и техните създатели, довели до пълната му самостоятелност от другите сценични изкуства. Въведени са имената на десетки творци, много от тях непознати (посочените кратки данни като допълнение към текста са с енциклопедична стойност), ценни са изводите в анализите. Във втората подглава, посветена на метафоричното значение на „ключовата дума“ в образността на вокалната форма „Lied“, и в третата, разглеждаща естетическата приемственост по отношение на фразировката при виенския класицизъм, предаващ някои естетически норми в Ранния романтизъм в началото на XIX век, и проявлението на тези норми (в случая на фразировката) през следващите епохи, доц. Кехлибарева достига да важни и много интересни наблюдения, които са ключ за бъдещите изследователи на темата и за интерпретаторите на тази музика. В този смисъл четвъртата подглава, посветена на пеенето на определен език и пеенето на немски език като израз на висша поетична еманация, е много важна като наблюдения, има и практическа насоченост.

Третата и четвъртата глава са посветени на двама композитори, емблематични за жанра: Хуго Волф и Макс Регер. Включените подглави насочват към нови посоки на разглеждане на песенното им творчество и музиката им като цяло. Направени са важни изводи. Например при Волф, че „поезията става причина „Lied” да се отдели от операта и от концертната ария, имайки безспорните доводи: от операта – защото самата „Lied” носи минимализирана оперна драматургия; от оперната ария, защото именно чрез тази минимализация и чрез поезията, „Lied” е издигната още веднъж в смисълa на висша поетична еманация“. При Регер са изведени и причините за непопулярността на музиката му и на соловите му песни в България. В анализите доц. Кехлибарева достига до оригинални наблюдения като „скрития феномен на Волф“ за осемте еднакви тона, които отправят и към интересни разсъждения, свързани с композиторското творчество по принцип.

Особено интересна за мен е пета глава, посветена на корелацията слово – музика и изведените степени на „инструментация“ на песента до проявлението на процеса „симфонизация“ на песента, аналогично както и „лидеризация” на симфонията“.

Заключение: Поставените цели в дисертационния труд, свързани с разглеждането на темата от изпълнителската позиция, са блестящо постигнати. Текстът е иновативен както със своята тема, така и с нейното разглеждане и направените изводи, важни за музикалната ни наука и за бъдещи музикологични изследвания (не само в контекста на интерпретационните проблеми) Важен е и за изпълнителите и педагозите. Той е интересен и за музикалния почитател с вкус към тази музика и препоръчвам неговото издаване като книга.

Ще завърша с прекрасно формулираното в увода убеждение на авторката: „Задачата на всеки музикант и артист е търсенето на универсума като истинност в прочита на художествената творба“. В търсенето на мисловния космос доц. А. Кехлибарева въвежда богат и недотам познат за нас художествен контекст, преосмислен и проследен през аргументираните й критерии за творческа истинност.

Убедено препоръчвам да бъде присъдена на доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен ‚доктор“, професионално направление 8.3. Музикално и танцово изкуство.

София, 22 август 2015

Проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, д.н

Проф. Павел Герджиков за Доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност 

                                СТАНОВИЩЕ

       на проф. Павел Герджиков за дисертационния труд  на

доц. Албена Георгиева Кехлибарева-Стоянова на тема

НЯКОИ ЕСТЕТИЧЕСКИ, АРТИКУЛАЦИОННО-ФОНЕТИЧНИ И АНСАМБЛОВИ ПРОБЛЕМИ В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА „LIED“ОТ ЕПОХАТА НА РОМАНТИЗМА И ПОСТРОМАНТИЗМА – ХIХ И

                             НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

за присъждане на образователната и научна степен "ДОКТОР"

Албена Кехлибарева е необикновено самобитна и много рядко срещаща се музикална изпълнителка – професионална певица и пианистка. Възпитаничка е на НМА „Панчо Владигеров“ с два факултета – вокален (проф.Ил.Йосифов) и инструментален – специалност пиано (проф.Лили Атанасова и проф.Ат.Куртев). Усъвършенства своето майсторство в Германия, Австрия, Италия, Норвегия при Елизабет Шварцкопф, Ян Партридж, Ерик Верба, Лоре Фишер, Ели Амелинг, Челестина Казапиетра и други. Повече от 25 години концертира много успешно като камерна, кантатно-ораториална певица и пианистка.

Албена Кехлибарева е изключително рядък случай в световната музикална практика на певец, съпровождащ сам своите изпълнения. Била е солистка на известни европейски симфонични и камерни оркестри и е осъществила много концертни турнета в Европа и Азия. Активно пропагандира съвременна българска музика, както у нас, така и на престижни международни форуми. Издала е над 20 CD и DVD продукции в български и чуждестранни звукозаписни къщи. В момента е доцент в департамент „Музика“ на НБУ.

Трудът (323страници) е структуриран в пет глави, увод, заключение и приложение – списък на селекционирани студийни записи от фонда на БНР с отношение към дисертационния труд.

Приех с удоволствие да бъда рецензент на дисертацията, преди всичко заради темата ѝ, която е в областта на вокалната камерна музика. Камерната музика, както е известно, заема съществено място в моя дълголетен творчески път.

Прочетох с много голям интерес труда. Подобни разработки, писани от действащи изпълнители, са рядкост не само в нашата, но и в световната музикално-теоретична практика.

Обект на дисертацията е пространството на жанра „Lied“. Пътьом ще отбележа, че съществува и понятието „Melodie“, както и че двете понятия не могат да обхванат цялата вокална музика за глас и инструментален съпровод от трубадурското canso и l’air de cour до съвременната песен, а в случая става дума за епохата на романтизма, постромантизма – ХIХ-ти и началото на ХХ-ти век. Като граница, при цялата условност на понятията, се счита предромантизма (този период има и други наименования) с композиторите, творили около 1770 г. – за „Lied“ и около 1840 г. за „Melodie“. Оттук нататък ще става дума само за „Lied“, тъй като авторката разглежда песенното творчество предимно (с малки изключения – напр. Григ) на немски композитори по текстове на немски поети или по текстове на поети от други националности, преведени на немски. Най-общо казано Албена Кехлибарева е в територията и естетиката на немския музикален и литературен романтизъм и постромантизъм.

Нямам намерение, пък и не е необходимо, да преразказвам съдържанието на отделните части – рецензентите сигурно ще ги анализират поотделно. Като автор на становище трябва да дам само обща оценка на труда. Все пак ще отбележа, че за мене лично особено интересни и с приносен характер са първа, трета и четвърта глава. Зад немногословното заглавие на първата се крие много сериозна разработка, в която се проследява хилядолетен културологичен процес в развитието на човешкото общество. Не познавам подобен текст в отечествената музикално-теоретична литература.

Третата глава е озаглавена „Хуго Волф и Lied“. Съгласен съм с докторантката, че (цитирам) „Едва ли има друг композитор, чийто живот и дело да принадлежат толкова цялостно, толкова всеотдайно и дълбоко на песента, на жанра „Lied“, както този на Хуго Волф (1860-1903)“. На този забележителен австрийски лирик се пада честта да завърши на границата на ХХ век дългия път на развитието на немско-австрийската „Lied“. За краткия си живот (умира на 43-годишна възраст в психиатрична клиника) Волф създава множество песни (367 на брой), които не само продължават традициите на романтичните песни на своите предшественици (Шуберт, Шуман), усилвайки в тях ролята на декламационно-речитативните елементи, но и обновява жанра по отношение на хармоничната изисканост и на грижливата разработка на клавирния съпровод. Вокалното му творчество е професионално и артистично коментирано и анализирано в трета глава. Надали в България има друг музикант, който така дълбоко и всеобхватно да познава песните на Волф като Албена Кехлибарева. Тяхното интегрално изпълнение не само в България, а в Германия, Австрия и Холандия е истински художествен героизъм.

Много интересни и верни са разсъжденията за лайтмотивната техника в контекста на Волфовата речитативност и кантилена, както и за съотношението на вокалната и клавирна партия.

Ще отбележа и още нещо по отношение на Хуго Волф, което няма пряко отношение към дисертацията. През 1884 г. той става музикален критик на в-к „Винер салонблат“, който страстно защитава Вагнер, възхвалява Брукнер, младия Малер и Берлиоз и яростно атакува Брамс и Дворжак. Оставям този факт без коментар, защото съм убеден, че за вкусове и естетика не се спори. За тях човек трябва да се бори последователно и то само със средствата на личното творческо поведение.

Четвъртата глава е озаглавена „Макс Регер и „Lied“. Творчеството на този композитор е сравнително малко познато у нас. За разлика  от програмните платна на своя съвременник Рихард Щраус, Регер отстоява тенденцията за чистия инструментализъм, който не е свързан със словото или литературната сюжетност. Когато стане дума за немската и австрийска музика на границата на ХIХ-ти и ХХ-ти век, името му с право се споменава с имената на неговите връстници и съвременници Р.Щраус и Г.Малер. Обаче творческият облик на Регер се определя от съвсем различни естетически принципи. Центърът на неговите търсения е възкресението на живия дух на класиката, използването на класическите жанрове и форми, съчетани със съвременните средства на музикалния език.

Любовта към Брамс и преклонението пред Вагнер спокойно съжителстват в музикалното му мислене. Отричайки алтернативата „Брамс или Вагнер“, Регер съчетава в творчеството си брамсовите и вагнеровите норми на музикално мислене, въпреки че основната линия на неговото изкуство явно е продължение на брамсовата. Той е композиторът, изпитал най-силно благотворното влияние на творчеството на Х.Волф в сферата на „Lied“. Регер, който е един от най-великите органисти, а така също и диригент, пианист и педагог е 13 години по-млад от Волф и в тодината на неговата смърт му посвещава песенния цикъл оп.51 „An Hudo Wolf“, изпитвайки по думите на докторантката „ благоговеен респект към любимия композитор в оформянето на собствения си песенен стил“.

Регеровото творчество на „Liedеr“ обхваща 334 солови песни (сред тях има и 14 дуета), които са подробно коментирани от авторката.

В четвърта глава, наред с чуждестранните, са посочени и българските музиканти, пропагандирали музиката на Регер. Най-активна сред тях е Албена Кехлибарева, изнесла много концерти на регеровите органи в Майнинген, Лайпциг Бон, Берлин и в други градове с органистката Нева Кръстева.

Дисертацията е написана високо професионално, интелигентно и артистично. Сериозната музикална образованост и много широката обща култура на докторантката са безспорни. Най-хубавото в случая е, че изследването е дело на първокласна изпълнителка с несъмнена изследователска склонност.

Сред многото приносни моменти ще посоча, че за първи път в българската вокално-педагогическа литература се осъществява монографичен труд, който разглежда в широк план пространството на жанра „Lied“.

За първи път в българската вокална методология е представен обстойно приносът на вокалното творчество на Хуго Волф като емблематичен за развитието на жанра „Lied“ от втората половина на ХIХ век, който остава еталонен да днес.

За първи път в българската вокална методология е представено малко познатото у нас вокално творчество на М.Регер, разгледано през призмата на органовия начин на музикалното му и хармонично мислене.

След казаното дотук предлагам на научното жури да присъди на доц. Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен "ДОКТОР".

8.09.2015 г.

София                                              проф. Павел Герджиков

Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на НМА "Проф. Панчо Владигеров" за доц. д-р Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност  - С т а н о в и щ е

    (със съкращения)   

на

 Проф. д-р Савка Шопова - Маркова, Доктор хонорис кауза на Н М А            за доц. д-р Албена Кехлибарева

"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" - 

за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"

Познавам Албена Кехлибарева като великолепен камерен изпълнител, певица с прекрасен глас и с удивителната способност да пее и да си акомпанира сама като изряден и безупречен пианист - много рядко срещан ансамбъл.

Глава първа в дисертационния труд:1.1. Дисертантката разглежда възникването на жанра "Lied", като се позовава на древни източници, описващи "музическото изкуство". То се е разпространявало от странстващи певци - рапсоди и аеди, акомпаниращи си сами с битуващите за времето народни инструменти. Албена Кехлибарева цитира много източници, които потвърждават съществуването на такъв жанр и в древността, който, разбира се, тогава не е носел наименованието "Lied". Особено интересен е погледът на немския композитор и теоретик Даниел Фридеричи, живял в периода 1584 - 1638 г. 

1.2. Във втория раздел дисертантката се спира подробно на древногръцкото театрално изкуство, проследявайки как в представленията на древната драма, трагедия или комедия са съществували и песенни форми. Подробно е проследен пътят на тези форми в легендите за Орфей, после в Рим и Римската империя и Ранното Средновековие. Края на този огромен исторически период и началото на Ренесанса е от особено значение за нови открития в областта на жанра. Кехлибарева разглежда различните пътища, по които ще премине по-късното оформяне на различните видове кратка вокална форма и тя анализира особености в сакралната музика и различните части на католическата меса. Историческият преглед следва до епохата на Френската буржоазна революция и зараждането на романтизма - време, в което жанра "Lied" ще стане особено търсен от композиторите, особено от немско-говорящите страни.

Глава втора: 2.1. В тази глава дисертантката анализира конкретни творби на големите композитори-песенници, които довеждат жанра "Lied" до неговата кулминация. Това са Франц Шуберт (...). Тези изразни средства, заложени в неповторимото Шубертово вокално творчество, а и то самото ще станат пример на всички следващи творци в това пространство. Песенното творчество на Роберт Шуман (...), на Феликс Менделсон-Бартолди (...), на Карл-Мария фон Вебер (...) и особено на Ференц Лист ще разширяват, обогатяват и продължават пътя започнат от Шуберт. Жанрът "Lied" се разпространява и извън немско-говорещие страни. Така Кехлибарева анализира и песни на Едвард Григ, на Фридерик Шопен, на Карл Нилсен, на Нилс Гаде, на Хуго Алвфен, като дори е достигнато до развитието на аналогичен жанр и в българската музика от първото, второто и третото поколение. Особено място е отделено на Йоханес Брамс, при когото се чувства абсолютното покритие на лиричния пърообразен текст и музиката, богато нюансирана в двете партии - вокална и клавирна.

Подглави 2.2. и 2.3: В тези раздели дисертантката обръща внимание на много важният подбор на текст в песенното творчество, като изборът на композиторите се спира на великите поети на времето - Гьоте, Хайне, Айхендорф, Мьорике, Рюкерт, Байрон и други. Разгледан е и периодът, в който някои части на немско-говорещите нации като Австро-Унгария са обвзети от преклонение към италианската музика и борбите на националната интелигенция за самостоятелна култура - напр. случаят с поставянето на "Вълшебният стрелец" на Вебер във Виена.

2.4. Този раздел дисертантката посвещава на значимостта да бъдат изпълнявани песните на композиторите-песеници на оригиналния им език и значението от познаването на логистичните и семантичните тънкости на певческите езици.

Глава трета: 3.1. е посветена на Хуго Волф, прочут с песенното си творчество композитор, преосмислил всичко постигнато от неговите предшественици в жанра "Lied" и вдъхновен от поезията на великите немски поети, дори от преводната поезия на Хейзе и Гайбел. Хуго Волф извисява песента до най-високите й върхове, недостигани дотогава. Отстоявайки своята позиция на тълкувател и преводач на Волфовата музика в България, Албена Кехлибарева дава ценни съвети за интерпретацията на песните Волф като камерен изпълнител и певец. 

3.2. В този раздел дисертантката обобщава творчеството на композиторите, творили "преди", "по времето" и "след" Хуго Волф. Кехлибарева доказва, че Хуго Волф се явява еталон и разделна черта в песенното творчество.

3.3. Тук Албена Кехлибарева изследва връзката между вокалната и клавирната партии като започва още с Карл-Филип-Емануел Бах и композиторите от т.н. Първото Берлинско певческо училище и достига по логичен път отново до Хуго Волф. 

Глава четвърта: В тази глава дисертантката продължава следенето на развоя на жанра "Lied" непосредствено след Хуго Волф - това е композиторът Макс Регер. Регер е велик органов композитор, блестящ органист, изпровизатор, а и блестящ пианист, който оформя песенното си творчество по образците на Хуго Волф. Регер се счита за духовен продължител на Волфовата линия и затова неслучайно посвещава на него цикъл от десет песни "На Хуго Волф" оп. 51. 

 Глава пета: Кехлибарева разглежда от историческа позиция връзката текст-музика и навлиза в нови измерения на тази връзка, каквато съществува в творчеството на Густав Малер, Рихард Щраус, Макс Регер, Александър фон Цемлински.

Приносни елементи в този дисертационен труд намирам за следните: 

На първо място ценните историческите изследвания на Албена Кехлибарева, изразени в цитираните писмени доказателства за развитието на жанра "L i e d", събрани във внушителното количество от използвана литература от над 250 научни труда - монографии, изследвания, дисертации на немски, френски, английски и руски езици.

На второ място - много полезни са направените анализи на песни във 2-ра, 3-та и 4-та глави, съпроводени от подходящи съвети за интерпретацията на също огромен брой песни. Това е много ценен педагогически принос в обучението на младите бъдещи певци и пианисти.

Приносни характеристики носят и полезните цитирани изследователи на творчеството на композитори, творили в този жанр, както и споменаването на концертните изпълнения на изпълнители от България и чужбина. На особено място поставям и богатата концертна и записна дейност на Албена Кехлибарева, изпълнила по много вълнуващ начин по-голяма част от посочените в дисертационния труд произведения на композитори, творили в областта на жанра "Lied".

Въз основа на посочените данни, убедено предлагам на почитаемото научно жури, на доцент Албена Кехлибарева да бъде присъдена академичната степен "ДОКТОР".

07.09.2015 г.                           Рецензент:  подпис ...............С. Шопова      

                                    проф. д-р Савка Шопова-Маркова,  Доктор хонорис    кауза на Н М А "Проф. Панчо Владигеров",   София

Проф. Илка Попова за доц. (вече проф.) д-р Албена Кехлибарева

Проф. Илка Попова за Албена Кехлибарева

Публикувам с благодарност - Рецензия за дисертационен труд на                 проф. д-р Албена Кехлибарева на тема "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" - 

за присъждане на образователна и научна степен "Доктор"

Камерният интерпретатор с безпогрешната си творческа и човешка интуиция е призван да улови и предаде най-финните и изящни като психологически рисунък, душевни импулси и движения, за да достигне до крайната си цел - човешкия универсум.

Камерното музициране и идентифициращия го високо художествен жанр на авторската песен "Lied" /обект на изследване на настоящата докторска дисертация/ е уникален микрокосмос. Той е необятна емоционална, философска и езотерична вселена, градивно съчетаваща в себе си предизвикателството на имагинерните духовни пространства и извечния стремеж на посветените към просветление и извисяване.

Албена Кехлибарева е един от творческите прецеденти в камерната практика, съчетаваща певеца и пианиста, вокалиста и акомпанятора, постигайки най-изтънчения и верен на образа баланс в изпълнението си.

Оформя се и изгражда в семейство със значими културни традиции и артистична атмосфера - майка й е поетесата Надя Кехлибарева, а баща й е лекар, меценат, ценител на изкуствата, с много специално отношение към музиката. 

Професионалният й път започва в София, където през 1976 г. завършва НМУ "Любомир Пипков" със специалност пиано, а през 1980 г. се дипломира в два факултета на БДК/ днес НМА "Проф. Панчо Владигеров"/ - вокален със специалност "класическо пеене" в класа на проф. Илия Йосифов и в инструментален - специалност "пиано" като възпитаничка на проф. Лили Атанасова и акад. Атанас Куртев. Придобива и магистърска степен по специалността "камерно-ораториално пеене" през 1982 г. във Висшето музикално училище "Ханс Айслер", Берлин, след което продължава своето професионално израстване, като усъвършенства знанията си и уменията си в сферата на камерното музициране. Ето защо, през 1984-1985 г. специализира във Висшето училище за музика, Мюнхен /специалност "Lied" при проф. Лоре Фишер/, а през 1991 - 1992 г. във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Виена при проф. Ерик Верба и проф. Леополд Спитцер. Активен участник е в редица майсторски класове: Норвегия "Рингве" за барокова музика в град Трондхайм, "Моцартеум" - Залцбург - 3 пъти, Ваймар - 4 пъти, Гера и Амстердам - за интерпретация на съвременна музика.

Певицата започва да се изявява като солист на оперната и на концертната сцена. В периода 1982-1984 г. е солист на оперните театри в гр. Нордхаузен и Хале - Германия, като в репертоара са й ролите на Кармен, Керубино, Фатиме, Йокаста от "Едип-цар" на Стравински. Едновременно с оперните си участия осъществява концертна дейност в много градове на Германия /по това време е в договорни отношения с Кюнстлер агентур - Берлин/.

От 1990-1995 г. е концертираща певица към Обединение "Музика" и е солист на редица водещи български симфонични оркестри. С някои от тези състави реализира световните премиери на оркестровите песни от Хуго Волф и Макс Регер, а също и на творби от български композитори. Като член на Обединението "Musica Sacra" - Берлин, от 1993 до днес участва в ежегодни мисионерски концерти в полза на децата от третия свят, състояли се в прочути германски и европейски катедрали - Берлин, Мюнхен, Дрезден, Бранденбург, Флоренция, Дортрехт и други. През 2006 е избрана и в редакционната колегия на "Musica Sacra", като е включена в селекцията на национални международни проекти. 

Кандидатката има разнообразна концертна и звукозаписна дейност. Осъществила е многобройни концерти, като значителна част от тях са рецитали за глас и орган, за глас и пиано, със симфонични и камерни оркестри, в почти всички страни на Европа, а също и в Китай, Монголия, Япония. Голям брой записи реализира съвместно със съпруга си - звукорежисьора Христофор Стоянов, които са притежание на Златния фонд на БНР и фонда на радиото, на Словашкото Радио, на различни радиа в Германия. Над 20 са издадените CD и DVD дискове на певицата от издателските къщи "Балкантон", "Orpheus", "Mitiel", "OEZB - Berlin","Acropolis" и други. Те включват солови изпълнения и изпълнения с камерни състави, като творбите обхващат композитори от Ренесанса до съвремеността. Дисертантката осъществява над 40 предавания /EBU/ за Радио BBC в Европа, САЩ, Третия свят. 

Удостоена е и с редица международни награди като:

а) Първа награда от Международен конкурс "Хуго Волф" - Виена, б) Втора награда за камерни дуа - глас и пиано, Мюнхен, в) Първа награда за камерна формация и камерна музика - глас и орган, Любек, г) Специална награда на публиката "Ели Амелинг" - Сент Хертогенборш, Нидерландия.

Педагогическата дейност на кандидатката започва през 1985 г. като хоноруван преподавател по класическо пеене в СМУ "Любомир Пипков" - София, а от 2001 г. е преподавател по камерно пеене, вокална интерпретация, камерна музика, философия на музиката, вокални ансамбли в Нов български университет. През 2005 се хабилитира и осъществява ежегодни майсторски класове "Das Deutsche Lied-Aspekte" в Германия, Австрия, Финландия. 

Успоредно с изпълнителската си практика и педагогическа дейност, авторката се вълнува и от теоретичните проблеми на вокалното изкуство, обогатявайки параметрите на певческото си и педагогическо майсторство и в научна посока.

Адмирирам, и като вокалист, и като педагог, десертационния труд на доцент Албена Кехлибарева "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век". Разработката чрез детайлен и многопланованализ изследва, систематизира и типологизира художествено-естетическата уникалност на жанра "Lied", като интегрален концепт/модел, детерминиран от непрекъснато променящата се историческа, социална и културна ситуация. Дисертантката поставя акцента върху стилистичните, лексикалните, специфики и творчески завоевания на авторската художествена песен, чрез поставените и разработени интерпретационни проблеми, пряко произтичащи от духовния микро и макрокосмос на романтизма и постромантизма като цяло, и в частност на сетивността, в проекцията й на изходна база и задвижващ емоционално-психологически механизъм.

Централно място в изследванията на дисертационния труд заема песенното творчество на Хуго Волф и Макс Регер, дръзките новатори, разчупили статуквото и предифинирали естетическите норми.

Представената научна разработка е ценна, не само с предмета си на изследване, поставените задачи, цели, приноси, но и от гледна точка на теоретичното обогатяване на българската вокална педагогика, посредством изпълнителската и педагогическа практика на съвременните й изявени представители. Тематичната обвързаност на докторантурата с концертните програми и записи, включващи песни на Волф и Регер е индикация за задълбочено навлизане в проблематиката, внася допълнителен елемент на автентичност и откривателски пламък.

Дисертационният труд

"Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" е от типа "теоретико-приложен" като се състои от 393 страници, включително 51 музикални примера, 42 изображения, 11 копия от ръкописи и е структуриран в: увод, пет глави, заключение, приложение - списък на селекционирани студийни записи от Фонда на БНР с отношение към научната разработка. Библиографията наброява общо 255 заглавия: 229 печатни и интернет източника, от които 101 литература на кирилица и 128 литература на латиница: 18 дисертационни труда на кирилица и 8 на латиница. Използвани са още 119 препратки към научни текстове, статии, монографии и изследвания, както и издания на CD, 279 линка към записи на изпълнители. Изведени са научните приноси, налице са и необходимите публикации по темата.

Уводът формулира темата на разработката, набелязва обекта на изследване /пространството на жанра "Lied"/, ясно дефинира целта: извеждане на изпълнителската позиция към проблематиката пред мащабността, значимостта и актуалността на жанра "Lied", както и поставянето на преден план на фундаменталното значение ва висшата поезия, принадлежаща на жанра, поставя и отделните задачи.

Дисертантката визира и използваните методи при своето изследване - универсални: анализ, обобщение, индукция, дедукция, аналогия и други, и частните аналитични: издирване и проучване на статии, критика, записи. В емпиричната част доминира историческия подход, а в приложната - аналитичния, като водещи са звуковите материали /документални и студийни/, писмените източници - статии и публикации, научни трудове и доклади. 

Първа глава е разделена на две подглави и е поднесена като интегрално изследване на жанра "Lied".

Първа подглава внася яснота и прецизира етимологията, историческия статус и художествено-естетическите параметри на понятията "Kammermusik" и "Kammesänger" от гледна точка на тяхната самостоятелна поява, концептуализиране, пряк предтеч, обмен и взаимовръзка с "Lied".

Втора подглава е ситуирана в културологичен аспект и се спира на процесите, провокирали създаването на жанра и изначалната му обвързаност с поезията. 

Очертани са трите посоки, оформили художественото битие на жанра: духовната или сакралната музика, дворцовата, концептуализирала операта в края на ХVІ век, като пряка или косвена релация по отношение развитието на жанра "Lied"; и третата, с корени в народните певчески форми. Дисертантката не само проследява кривата на преобразуване и изкристализиране на жанра - от времето на минезингерите, "галантните стилове" и виенската класика до собствения му смел и дързък полет, но изследва и навлизането му в творческото пространство на композиторите от различни националности, култури и езици - включително и български.

Втора глава е поднесена като естетико-исторически обзор, разположена е в общо 4 подглави и фокусира вниманието конкретно върху развитието на жанра "Lied" през първата половина и средата на ХІХ век.

В първата подглава е отделено място на най-значимите творци и опуси, представителни и знакови за жанра, довели до пълната му еманципация от другите сценични изкуства и обособяването му като концепт/модел със собствена естетическа територия, норми и правила. Дисертантката приема варираната песенна форма на Шуберт за гранична при отделянето й от фолклорната песен, отчита и разширената роля на клавирната партия, която от съпровод с елементарни основни хармонични функции придобива самостоятелност и автономност.

Доцент Кехлибарева проследява релацията вокална партия - клавирен съпровод и при Роберт Шуман и достига до извода за новото значение/значително по-автономно, отколкото при Шуберт/, на клавирната партия. Шуман е разгледан като предтеча на лайтмотивната техника и новатор - по отношение на хармоничния език, на декламативно-вокалната изказност и предпочитанието му към съвременните с по-субективна, романтична светочувствителност поети.

В подглавата е отделено място и на композиторите Клара Шуман, Менделсон, Вебер, Лист, Брамс, Шпор, Корнелиус, Льове, Йенсен, Шопен, Григ. Всички тези композитори, според дисертантката възраждат соловата песен и я издигат до висотата на жанра "Lied", като разширяват неимоверно географските й граници и сътворяват един нов свят на чувства, прозрения и послания.

Метафоричното значение на "ключовата дума", като носител на най-голямото напрежение и натрупана словесна енергия в образността на вокалната форма "Lied", е обект на изследване във втора подглава. Съществена предпоставка дисертантката открива в особената музикалност и в дълбоката символика на поезията, сътворена от Гьоте, Хайне, Мьорике, Шилер и други. Дешифрирането на поетичния текст чрез отделяне на смисъла от чисто инструменталната, езотерична изказност, проектира според изследванията на дисертантката известна йерархия в словесния изказ и оформяне на словесни категории като "ключова дума" /лична метафора/.

Трета подглава проследява естетическата обвързаност и приемственост по отношение на фразировката, пряко произтичаща от "Viennese Style", като осветява обстоятелства, които провокират и довеждат до естественото проявление на тази надстроечна категория, достигнала най-изтънчените си измерения при Моцарт. Изследвана е зависимостта на някои естетически норми по отношение на фразировката. Според анализа на дисертантката подобна фразировка носи инструментален характер, а приносът на виенските класици е в имплантирането й във вокалната музика. Авторката проследява не само приемствеността по отношение степента на нюансирането й при Моцарт, Шуберт, но и проевлението й през следващите епохи, включително и в творчеството на някои български композитори. 

Четвърта подглава разглежда пеенето/на даден език/като художествен акт и високо стойностно въздействено изкуство. Тя застъпва тезата, че пеенето на немски език /в поетичното му проявление/ е най-висш израз на поетичната еманация.

Ценни и полезни от фонетичен и интерпретационен аспект са класификацията и характеристиките на гласните и съгласните в немския език, строгата специфика при звукообразуването и звукоизвличането, както и съпоставките с българския език. 

Особено интересни от фонетично естество, но ситуирани през призмата на естетическия ракурс и измерения са разгледаните специфики на пресътворявания образ и художествена интерпретация. Доцент Кехлибарева достига до извода, /цит./ "че именно в пеенето, поезията изживява своята висша, безгранична еманация".

Трета глава представлява мащабно и респектиращо, с приносен характер изследване на песенното творчество на Хуго Волф - "определен да носи венеца на един от най-значимите композитори на песента за всички времена". Проследени са факторите с решаващо значение, оформили духовните пристрастия и творческа вселена на композитора. Подчертан е здравия фундамент на наследството на традициите, пряко произтичащи от Шуберт, Менделсон, Льове, Шуман, Лист и особено на Рихард Вагнер - абсорбирани и новаторски преосмислени от Волф.

Направен е опит за класификация на вокалното наследство, достигащо впечатляващия брой от 370 песни, издигнали жанра "Lied" до непознати за музикалната история и практика художествено-естетически висоти.

Дисертантката /през ракурса на изпълнителя/ откроява специфичното и уникалното в песенното творчество на Хуго Волф. Отделено е внимание и на мелодичната графика, на психологическото пресътворяване на поетичния образ в музикален еквивалент, на типично Волфовския музикален език. Акцентирано е върху качествения скок и прелом, превърнал специфичното изкуство на Волфовата "Lied"  в една симфонична поема.

Лайтмотивната техника в контекста на Хуго Волфовата речитативност и кантилена е предмет на изследване в първа подглава. Дисертантката извежда и 3-те най-типични особености на лайтмотивната техника при Волф:

1.) аугментираният словесен образ

2.) контрапунктни гласове, отделящи се от чисто харминичния съпровод

3.) пълно следване на текста при неповторяемост на нито една дума

Албена Кехлибарева отправя своите препоръки към певците, занимаващи се с песните на Хуго Волф, като насочва фокуса на внимание върху "проблемните зони" - дълбоко психологизираната музикална изразност, кодовото интонационно движение, хармоничните модулации и специфичното късноромантично гласоводене, всички те базирани и извлечени от прекия й теоретичен и особено практически опит.

Втора подглава  се спира на модификацията или по-точно на сублимацията на даден поетичен текст, разгледана като социативен музикален еквивалент и като катализатор, довеждащ до нови съотношения в баланса между поезията и музикалната изказност. Авторката проследява и отдава дължимото на двата пътя, по които се развива жанра "Lied", а именно духовната или "органната песен" и светската - "симфоничната песен". Обхваната е и историческия контекст на епохата, в която процъфтява "Lied". Според г-жа Кехлибарева това са обективните подбудителни причини и фактори, залегнали в основата на създадения от Волф нов стил на хармонична изказност.

Трета подглава се спира, от позицията на изпълнителския прочит, върху някои особености на вокално-клавирния стил при зрелия Хуго Волф и пряко свързаните с тях нови интерпретационни възможности. За целта е изследван на дълбинно ниво процеса на съотношението между вокалната и клавирната партия в "Lied" през нейния късноромантичен стадий чрез определянето й като жанр на триединството - поезия, озвучена или доизказана във вокалната и клавирна партия. Място в тази подглава е отделено и на забележителните Волфови вокалисти, сътворили интерпретационните образци между които - Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Ели Амелинг, Херман Прай, Дитрих Фишер-Дискау и други.

Развита е и е защитена тезата, визираща поезията като подбудителна причина "Lied"  да се отдели от операта и от концертната ария. Безспорните доводи и корени, дисертантката открива в самата природа на "Lied", по своята същност минимализирана оперна драматургия, и достига до извода, че именно минимализацията съвместно с поезията издига жанра на авторовата художествена песен във висша поетична еманация.

Четвърта глава разглежда творчеството на композитора Макс Регер. Отделено е специално място на прякото благотворно влияние на Хуго Волф върху соловото му песенно творчество, ситуирано в сложния многопластов контекст и значение на жанра "Lied". 

Авторката очертава характерните особености на Регеровата песен - обгърната от религиозна образност и дълбок вътрешен трагизъм, обединяваща в себе си - условното и неконвенционално третиране на словесния текст, красивата мелодика, строфичността на народната песен, сложното преплитане с контрапунктни гласове, идващи от клавирната партия в контекста на сложния регеровски хармоничен език. Докторантката ясно дефинира трите вида "Lied"  при Регер - клавирната, органовата, оркестровата. Г-жа Кехлибарева проследява процеса на проникване на музиката на Макс Регер в източноевропейската култура и по-специално в славянската, както и обособяването на трите периода в разпространението на музиката на Регер в България, и творците дали своя принос при изпълнението на този трудно достъпен и не лек за изпълнение Регеров песенен стил.

Пета глава изследва корелацията слово - музика в "Lied", според дисертантката, в дълбока връзка с развитието на съотношенията мужду вокалната и клавирната партия. Тя извежда тезата, че както те са подчинени на историческите преминавания и трансформации, така и корелацията слово - музика изживява различни периоди, като се развива в по-голяма част от случаите от прости взаимоотношения към постепенно усложняване. Артикулирани са някои характеристики, категоризиращи степените "инструментация" на песента до проявлението на процеса "симфонизация" на песента, както и обратната връзка - "лидеризация" на симфонията.

Дисертантката разглежда и особения вид "вокални цикли", съставяни от самите изпълнители-тълкуватели при провеждане на вокалните рецитали /"Liederabende"/, както и на някои от свързаните с тях изпълнителски практики, спомагащи образуването им - като техника на колажа, постигната чрез новото структуриране и обозначимост.

Заключението е своеобразна рекапитулация на изследването в дисертационната разработка - епоха на късния романтизъм в музиката и развитието на жанра "Lied", посредством вникването в техния алгоритъм като дадено явление, в контекста с мястото им на проявление не само в исторически аспект, но и в цялостния живот на социума.

Очертана е стилистиката и лексиката на емблематичните новатори на жанра на авторовата художествена песен - "Lied" - Хуго Волф и Макс Регер.

Разграничени са и трите относително ностнантни нива в изкуството на интерпретацията. 

В заключение, от позицията на камерен и концертно-ораториален изпълнител, с дългогодишна концертна практика и звукозаписна дейност, Албена Кехлибарева споделя творческото си верую - "концертът като социален акт е диалог".

Като обобщавам дотук считам, че дисертационният труд отговаря изцяло на изискванията за характера на научните приноси: новост за науката, обогатяване на съществуващите знания и приложението им в практиката.

Между важните приноси на разработката, бих искала да откроя и особено да подчертая, че:

• за първи път в българската вокално-педагогическа литература предмет на панорамно изследване е пространството на жанра "Lied" /с акцент върху късноромантичния му период/, ситуиран както в културологичен, така и в изпълнителски аспект

  • • трудът е със съществен принос в изследването и популяризирането на вокалното творчество на Хуго Волф и Макс Регер - емблематични творци на "Lied", както по отношение на трайното вписване на песните им в концертната и вокално-педагогическа практика в България.

    • приносна е конституираната взаимозависимост между нивата на вокалната и клавирната партия в късноромантичната "Lied" с оглед на изпълнителските практики, както и дефинираните параметри на корелативната връзка слово - поезия, отличаваща и исторически аспект жанра "Lied" от операта и ораторията.

      • включените в част от разработката анализи на песни, могат да бъдат полезни и ценни за изучаващите класическо пеене, изпълнители и вокални педагози.

        • приносни са многобройните премиерни изпълнения и записи за България на творби от Хуго Волф и Макс Регер, реализирани от дисертантката. 

           

          Въз основа навсичко казано до тук, заключението ми е, че дисертационният труд 

          "Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на "Lied" от епохата на романтизма и постромантизма - ХІХ и началото на ХХ век" 

          с мащабния си обхват и утилитарност, е значима и представителна разработка, със много сериозна научна стойност, с безспорен приносен характер и отговаря на законовите изисквания.

          С убеденост препоръчвам на почитаемото Научно жури да присъди на доцент Албена Кехлибарева-Стоянова образователната и научна степен "Доктор".

          03.09.2015 г.                                 Рецензент:

          гр. София                                     Проф. Илка Попова