Yrjö Kilpinen
За композитора Ирьо КИЛПИНЕН
/Материалът подготви проф. д-р Албена Кехлибарева/Годината 2009, отбелязваща годишнини на такива композитори като Хендел, Хайдн, Менделсон, към тях и на велики личности в политическия свят, премина обаче без признание или поне отбелязване на петдесетата годишнина от смъртта на финландския композитор Ирьо Килпинен (Yrjö Kilpinen 1892-1959). Име, което до днес трудно се регистрира от музиканти и публика извън Финландия. А същото това име по негово време се радваше на статут, доказващ второто по стойност и важност място до по-стария му съвременник, Ян Сибелиус в многообразността на финландската
Ирьо Килпинен е автор на почти 800 песни (точният им брой вече е установен и е 794), с което той надхвърля значително броя на песни, създадени от Франц Шуберт. От друга страна майстроството на такъв композитор, свързал живота си изключително и преди всичко с жанра на художествената песен, достига концентрираност, структурна и полифонико-хармонична чистота, отвеждаща до майсторството на Хуго Волф. Затова неслучайно музикалната критика още в трийсетте години на миналия век определя Ирьо Килпинен като „Северният Хуго Волф“. Едно е обаче ясно – Килпинен продължава линията Шуберт – Волф в пространството на жанра „Lied“. До края на третото десетилетие на ХХ век песните на Килпинен (Lieder) са изпълнявани от най-извесните певци на времето, повече от половината са отпечатвани в издателства в Кохенхаген, Берлин, Лондон, Хелзинки преди започването на Втората световна война.
Жизнен път – Ирьо Хенрик Килпинен е роден на 4 февруари 1892 в Хелзинки, починал пак там на 2 март 1959. 16-годишен вече е студент в Хелзинкския музикален институт, който по-късно ще придобие статута на „Сибелиус-Академия“ със специалност пиано. Две години по-късно заминава за Виена, където става студент по композиция на Рихард Хойбергер, а от 1913 до края на 1914 е студент на Ото Таубман и Паул Юон в Берлин. След завръщането си в родината е частен ученик на Тойво Куула в Хелзинки. Така или иначе Килпинен е силно повлиян, впечатлен и приема и за свое верую традициите на немско-австирйския жанр „Lied“ и тяхното продължение във финландска среда. Бива рано забелязан и оценен като изключителен талант и през 1925 получава държавна стипендия, която през 1935 преминава в доживотна пенсия, осигуряваща възможността на композитора да се отдаде с пълна сила единствено и само на творчеството си. След края на Втората световна война за няколко години Килпинен бива забравен, поради активните му връзки (културни и творчески контакти и приятелство с певеца Герхард Хюш, един от любимците на нацистката власт) по времето на Втората световна война с Германия. През 1948 обаче е отново реабилитиран и приет за академик на Финландската академия на науките, а през 1952 за почетен член на обединението на финландските дейци на музиката и изкуствата.
Творчество – Ирьо Килпинен оставя огромен брой песни. Може да се каже, че в целия свят това е един от композиторите, с най-голяма продуктивност в тази област. Подобно на Хуго Волф голяма част от песните са по различни поети, в голям брой опуси. Напр.:впечатляваща е и бройката и дълбоката духовна близост с поета Кристиян Моргенщерн (1871 – 1914). По неговата поезия Килпинен създава 74 песни. Особено впечатляващи са песенните му цикли „Песни на любовта“, оп.60, „Песни за смъртта“, оп.62, по Кристиян Моргенщерн, песенният цикъл „Песни за един малък град“ оп. 95 по стихове на Берта Хубер. Успоредно с възхищението си пред дълбочината на немската поезия и философия, Килпинен се обръща и към финската поезия, отразяваща красотата на северната природа, живота и борбите на финландския народ. Още в ранните му години на творчество песните по Хуго Жалканен, а след това и деветнадесетте песни на стиховете на Ейно Леин предизвикват вниманието на издателства като Брайткоф и Хертел в Лайпциг и Вилхелм Хансен в Копенхаген. По-късно Килпинен ще създаде 64 песни в опус 100 „Kanteletar“ (1948 – 1959), пропити от огромната му любов към историята и самобитността на северната му родина, но едновременно и примесени с тревогите на времето и на поколение, изживяло войни и големи катаклизми. Освен огромния брой песни и песенни цикли, Килпинен е автор и на камерна музика – шест сонати за пиано, една за виолончело и пиано и една за цигулка и пиано.
Стилистичен контекст – финландската критика и изпълнители често описват Килипин като наследник на Хуго Волф, не заради музикалния му речник, а заради неговите големи песенни колекции по стихове на един или друг поет и заради това, че Килипин, също като Волф, третира гласа и пианото като равни партньори в диалога. Както при Хуго Волф – една от най-забележителните черти на творчеството на Килипин става практиката да се преоткрива и озвучава финландска, шведска и немска поезия. Чрез изчистената до крайност клавирна партия, отличаваща се с преобладаващо диатонична настройка, музикалният стил на Килпинен бива оприличаван като неокласически, което е и реакцията на автора към крайностите на късния романтизъм.
"Цветът е елемент на музиката, който е най-склонен да избледнява", заявявал често Килпинен. С тази мисъл той конструира композициите си върху графично мотивирано взаимодействие, скицирано в черно и бяло, а не чрез блестящите цветове на националната романтична традиция. Един от шепата възпитаници на Килпинен композитора Септо Нуми, негов предаден последовател, описва учителя си като "арктически пуритан". Килпинен остава като един от еталоните на вокалната форма "Lied".
Създаденото общество на Ирьо Килпинен в САЩ преиздава цялостното му творчество и съдейства за популяризирането на неговата музика. Радостното е, че днес в програмата на много вокални конкурси фигурират вече и песни на Килпинен.
(Изпълнение на избрани песни от различни вокални цикли на Ирьо Килпинен може да бъде проследено на сайта на Радио Бинар от концерт, състоял се на 4 декември в Първо Студио на Българско национално Радио, под патронажа на Н. Пр. Посланик на Финландия г-жа Пайви Блинникка, по повод 100 години от обявяването на независима Финландия по проект и в изпълнение на Албена Кехлибарева /мултивизия на картини от финландски художници - Стоянила Стоянова и Катерина Симеонова/
https://www.youtube.com/watch?v=_zkp9Ah0Va0&t=26s
